„Жена ми никога няма да ми позволи това!“
Не мога да ви кажа колко често съм чувал тези думи. Моят отговор е прост: „Някога питал ли си?“. Отговорът е почти винаги отрицателен. Появява се онзи поглед на отегчение и продължаваме разговора нататък.
Новата интригуваща книга „Възмъжаване“ с автор Кай Химовиц, разкрива кризата на мъжество в западната култура. Нещо не е наред с американския мъж. Все по-често мъжете се оказваме по-малко образовани от жените, ударени сме по-силно от рецесията и много по-малко измежду нас посещаваме църковни събирания. Казано просто, в едно силно феминизирано общество, съставено от семейства с двама работещи, често не знаем каква е нашата роля.
Тази криза е неизбежен резултат от прогресивната промяна на обществената култура, която започна с т.нар. „феминизиран мъж“, после се придвижи към „детинския мъж“ и завършва с държава препълнена и заразена от разбити семейства, загубен икономически потенциал и дисфункционални взаимоотношения.
„Феминизираният мъж“ представлява перфектното, дори бурно сътрудничество между радикалния феминизъм и досадно мекушавото и сантиментално християнство, което доминира в повечето от нашите евангелски църкви.
Какво общо имат феминистите и евангелските християни? И двете т.нар. фракции непрекъснато представят типично мъжките черти – да кажем, агресия или приключенство – като пороци, а типично женските черти като емоционалност или фокусиране върху взаимоотношенията, като добродетели.
В резултат получаваме странна форма на „женствено емоционално порно“ (фразата е на жена ми), в която идеалният мъж, в много основни отношения, се превръща в жена – емоционално предразположен, винаги с желание да говори, не се страхува да пролее някоя сълза, а също така готов, с желание и способен да поеме задълженията в дома.
Не мога да ви опиша колко често съм бил на християнски конференции или съм слушал проповеди, в които ми се казва че „истинските мъже“ трябва да се държат точно така, че „истинските мъже“ имат „куража“ да оставят настрана емоционалната си дистанцираност и да комуникират емоционално със съпругите си, а също и да казват “не” на кариерите си.
На мъжете им е казвано да бъдат “христоподобни” от пастори, които представят един феминизиран Христос – един Исус, който мие крака (или дори ги разтрива) и който никога не прочиства храма, един Исус на нежните думи и не на справедливия гняв, един Исус, който винаги служи и никога не ръководи.
Но този модел пропадна. И то гръмко! Милиони мъже с горчивина засвидетелстват, че те могат да се стремят към женствено-дефинирана емоционална перфектност колкото си искат, но не само ще се провалят в достигането на тази цел, но и често ще се окажат обект на отхвърляне и подигравка. Ще се окажат в едни а-сексуални или безполови бракове с надменни и презрителни жени, които доминират в дома. („Нека да питам шефа“ е популярен полушеговит отговор, който съпругът дава на всеки въпрос относно ден или уикенд извън дома).
Никой не е щастлив: нито жените, които изоставят мъжете си с нарастваща честота, нито съпрузите, които са загърбили природата си, в отчаян стремеж към синхрон с културата.
Често крайният резултат от това разтройство на мъжа, е превръщането му в мъж-дете, един нихилистичен, ленив, безцелен, безчестен търсач на неангажиращи взаимоотношения. Своеобразен лентяй – бунтовник, който се е отказал от всички добродетели и се наслаждава във всякакви пороци. Напълно иронично, този мъж-дете никак не страда от липса на женско внимание. Агресивният му варинат се отдава на любов и после изоставя, без да го е грижа за емоциите на другите, в постоянно търсене на следващото завоевание. Пасивният мъж-дете от друга страна свива притихнало раменете си при поредния конфликт и включва плейстейшъна докато неговата дългогодишна, реална приятелка тръгва за работа.
Естествено, има алтернатива и тя е библейска. Не, не меката, ултра чувствителна версия на „библейска“ алтернатива, която доминира в евангелските малки групи. Но тази представена от здравия, агресивен и почтен пример на истинските мъже в Библията. Там, мъжете ходят на война по заповед на Бог. Там, мъжете се сблъскват със смъртта далеч от дома, заради Истината. Там, мъжете конфронтират силните и се справят с несправедливостта. Там, мъжете наистина водят.
Но има и още. Не всичко е агресия и конфронтация. Картината е наситена с приятни моменти измежду жестоките, с голяма нежност и да, дълбока емоция смесена с необходимия стоицизъм и желязна увереност. Ти полагаш живота за семейството си, дори докато го водиш, а ти го водиш със същия авторитет, с който Христос води църквата си.
Източник: patheos.com
Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:
Епизод 86: „Феминизъм, кариера, афера, втори брак“
