В ума на хората сякаш тази малка думичка от 2 букви има силата да дискредитира всичко. Хората чуват истината, може да получават най-добрите насоки и мъдрост за живота си, но изричайки думичката “но” вярват, че правилата спират да важат за тях и не са длъжни да се вслушат в истината. Все пак, тяхното голямо „НО“ мигновено затрива всичко.
Ето няколко примери:
Млада двойка християни правят секс заедно. Идват при мен за съвет и аз им обяснявам Библейската истина, че това, което правят е грях и е против думите на Бог. Показвам им стихове, които говорят за това, на което те отговорят: „НО ние не чувстваме, че това, което правим е грешно!„
Друг мъж, който твърди, че е вярващ, изневерява на жена си. Смята, че любовницата му е сродната душа, която е търсил – затова се развежда с жена си. Отново му обяснявам какво казва Библията по въпроса – че изневярата е грях и да се разведеш, когато другият не ти е изневерявал е неправилно. Подчертавам, че БОГ го казва. Тогава „чудото“ отново се случва, защото той ми отговори: „НО аз наистина вярвам, че Бог ме събра с тази жена, защото иска да сме щастливи.“
Друг пример, който не включва секс. Евангелието от Лука разказва за човек, който отишъл при Исус и го питал какво да направи, за да има вечен живот. Исус го пита какво казва закона и човекът му отговаря:
„Обичай Господа твоя Бог с цялото си сърце и цялата си душа; с всичката си сила и с целия си ум. Обичай ближния както себе си.“
Исус му отговаря:
„Прави това и ще живееш!“
Но явно това не е било достатъчно за човека и той продължава да разпитва Исус:
„Но кой е моя ближен?“
Тогава Исус разказва историята, в която един човек е пребит от разбойници на пътя. Край него минават един левит, а след това и свещеник (все религиозни хора), но си продължават по пътя, без да му помогнат.
Накрая идва един самарянин (една група, които са били считани за измет). Той се смилява за човека, взима го, завежда го в клиника и плаща лечението и престоя му.
Тогава Исус пита:
„Кой от тези тримата е бил ближен на пострадалия човек?“
И експертите на закона отговарят:
„Онзи, който му е показал милост!“
Исус отговаря:
„И вие правете така!“
Невероятно е, че точно религиозните хора не са показали милост. Явно не са имали време да спрат и помогнат, защото са бързали за молитвено събиране.
Исус ни заповядва да ОБИЧАМЕ хората. Той не казва „знайте за това и ще живеете“, а „правете това и ще живеете“! Означава, че на практика трябва да обичаме другите, а не само да говорим за това, или да го изучаваме в Библията.
Означава да обичаме онези налудничеви роднини, нашия брачен партньор, който ни дразни, ужасните съседи, гадните колеги и шефа, който само ни използва. Още повече трябва да показваме любов към самотни майки, бедни, хора в беда, бездомни, възрастни, болни и хора с недъзи.
Като християни седим с години в църквата, слушаме истината, но винаги слагаме след нея нашето голямо „НО“ и обясняваме, защо не можем да направим това, което уж вярваме.
Оправданията са всякакви. Знам какво казва Библията:
– НО…Мъжът ми е толкова гаден и нараняващ! Бог не може да очаква от мен да го обичам.
– НО…Жена ми не ми дава достатъчно секс, така че мога да гледам порно и да се самозадоволявам.
– НО…Баща ми ме нарани и не заслужава да му простя.
– НО…Свекървата ми е ужасна! Не съм длъжна да я каня на рожденните дни на децата.
– НО…Не можем да дадем пари за този нуждаещ се човек, защото отиваме на море.
– НО…Не мога да давам десятък, защото имам толкова сметки за плащане.
– НО… съм твърде зает!
Хайде! Нека поне си признаем, че не искаме да следваме истината! Не живей така, сякаш твоето „НО“ е картата, която винаги те извинява пред Всемогъщия Бог! Поне бъди честен и кажи: „Много ми е трудно да изпълнявам Великата заповед. Не искам да умра за себе си и егоизма си.“
Но не казвай: „О, аз обичам Бог, но мразя мъжа си!“
Не се оприличавай на вярващ и в същото време да се оправдаваш защо не може да живееш така, както Библията казва.
Мислите ли, че на съдния ден ще можем да излезем пред Бог с нашите „НО“ (т.е. оправдания)? Мислите ли, че Бог ще слуша оправданията ни и ще си каже: „Да разбирам! Наистина прав си! Явно не съм бил разумен, когато съм казал тези неща в Библията. Ти си изключение. Наистина не е можело да живееш по този начин.“
Библията казва в Галатяни 6:7: „Не се заблуждавайте! Бог не е за подигравка! Каквото посее човек, това и ще пожъне.“
И в края на този стих няма „НО“!
Източник: markgungor.com
Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:
Епизод 88: „Очаквания, страх, хазарт, споделяне, да бъдеш намерен“