„Ще ви разкажа какво е да си обвързан с невярващ.
Аз съм вярваща от както се помня, но не съм отгледана в християнско семейство. Започнах да ходя на църква редовно едва на 20 години. По същото време вече сериозно обмислях да се обвържа и създам семейство.
Проблемът беше, че нямах точна идея какъв човек търся и разчитах, че когато срещна правилния мъж „ще го почувствам със сърцето си“. И така … след време срещнах един мъж с добра репутация, с висше образование, работлив, чистоплътен, съвестен, не пие, не пуши и като цяло без пороци. Избрах него!
Вече 10 години сме заедно, имаме две деца. Положителните неща, които мога да кажа за него далеч не спират до там – той е и много грижовен и всеотдаен баща, безусловно верен и дори домакинства наравно с мен. Мъж мечта … с едно изключение – не познава Бог!
Ще си кажете, че този малък недостатък бледнее пред предимствата на този уникален човек, който имам до себе си. Помислете пак!
Като човек, който не може да диша без Бог, да имам за другар някого, за когото вярата е глупост е доста трудно начинание. Не ми се струваше толкова трудно в началото, докато бяхме влюбени и безразсъдни.
Ето какъв е живота ми:
Ходенето на църква е мираж за мен. От както имаме деца ми беше казано, че църквата е загуба на ценно време, което може да се използва за грижа към децата и семейството. Моля се, чета Библията и хваля Бог винаги тайно, когато мъжа ми не е в къщи и непрестанно се ослушвам да не би да се прибере по-рано. По същия начин гледам и проповеди онлайн.
Мъжът ми не дава и дума да говоря на децата за християнската вяра и същевременно ги учи, че Исус не е Господ и, че Бог няма. Душата ми плаче, когато слушам тези разговори. Гледам децата си как растат, без да мога да им споделям открито мъдрост от Божието слово. Винаги трябва да перифразирам така, че да не става ясно, че това са случки от Библията.
В трудни моменти гледам мъжа си как се дави в паника и тревога и не мога да му кажа, че всичко ще бъде наред, че Бог ще се погрижи. Не можем да се молим заедно и да се сближаваме като семейство.
Нямаме среда от вярващи приятели, с които да споделяме едни и същи морални ценности. Децата ни дружат само с деца от невярващи семейства и черпят много негативен пример.
Моля се за целия си дом, но откровено казано не го правя много често, защото през повечето време се чувствам като войска от един войн. Ежедневието ме поглъща и мира в душата ми е сериозно разклатен. Губя вяра и сили да се боря. Сякаш водя двойствен живот. Единият показвам, а другия, в който живее истинското ми аз, живея, когато съм сама. Никога не съм истински себе си пред най-близкия ми човек – между нас има огромна бездна, която за жалост виждам само аз.
Осъзнавам, че без Бог децата ми ще поемат по грешен път и ще страдат много. Виждам го още от сега и не мога да ви опиша болката, която чувствам.
Всичко това ви казвам, не да се оплача. Приела съм избора си и ще бъда вярна до край, защото така е правилно да постъпя.
Исках само да споделя историята си и да кажа на всяка млада жена или мъж, решили да тръгнат по моя път: Не правете моята грешка! Ако сте влюбени в невярващ, по-добре се откажете сега и страдайте известно време, отколкото да се обвържете и да страдате цял живот, вие и децата ви.
Потърсете си някого, който обича Бог повече от всичко и няма да сбъркате. И не мислете, че бракът ще промени партньора ви и той или тя ще стане вярващ само заради вас – не, няма!
Ако не ми вярвате, опитайте да водите гаджето си на църква в продължение на 1 година. Ако успеете, чудесно, но по-вероятно е да останете без гадже още преди втория месец.“
При мен пък се случи така,аз също повярвах и предадох живота си на Исус на 20 год.,а иначе си вярвах от малка като православна,моя човек не беше китка за мирисане,но аз го обичах много много и когато повярвах,той взе че ме потърси след 4 години на раздяла и аз си казах,-ето това е от Бог и Той да се спаси като мен,все още със полусветските си разбирания,ние пак се влюбихме,казах му за църквата ,той не искаше в началото ,но после прие от един годеж,почна да идва с мен и аз-ааххха,работата отива на добре,след 3 месеца вече стояхме с ръце пред открито небе и аз го водих в молитва за покаяние,ех че прекрасно нали…и така ставаше все по дълбоко,след 6 месеца вече се сгодихме и говорехме за сватба,ОЖЕНИХМЕ СЕ ТВЪРДЕ ВЛЮБЕНИ,като през цялото време почти не пропускахме служба,той ме следваше навсякъде като кученце,естествено аз си мислех че така ще е и след сватбата,но Уви,само след 3 месеца ,той нещо взе да се ослушва,и един ден просто ми каза ,сутринта преди да тръгнем на църква ,той не се приготвяше с мен и аз се изненадах защо??!!изведнъж той се обърна и ми каза…виж това не е за мен,нещо не става от мен вярващ,хайде ти си ходи няма да ти преча,но остави ме да си живея моя живот и така се започна ,вече 20 години си ходя сама,и не си мислете че не стигнахме до момента когато той искаше да ме спре,близо 13 години той пиеше ,ходеше със светски компании,флиртуваше с други жени и аз изгубих чувствата си към него,сега се кротна след една трагедия,не ми пречи да ходя или да говоря на детето ни за Бог,за което благодаря ,на Бог за това ,но продължавам да съм си сама с приятелки,и вече така си свикнах,еми това е моята полуистория,вие си решавате момичета,рискът си е за всеки….каквато си я насееш това ще си жънеш,добро или зло -изборът е твой,как и къде ще протече живота ти…
Az se ojenij za.nevqrvash maj no blagodarq na.boga bog dokosna sarceto mu toi mn se zainteresova ot moqta religiq i reshi da prieme bog za svoi lichen spasitel no predi tova..sashto imah mn problrmi bqhme pred razdqla dori no az ne se otkazah da nastoqvam i dase molq za nego i slava na boga bog dade otgovor na molitvite mi …nese otchaivai sestra bog nqma date ostavi taka kogato nai malko ochakvash bog shtese izqvi v jivota na tvoq saprug kakto napravi s moq ptodaljavai dase molish bog da otvori duhovnite mu ochi zada vidi isus sas sarceto si…NESE OTKAZVAI ZASHTOTO ISUS KAZVA CHE KOIYO USTOI DO KRAI TOI SHTE BADE SPASEN Amin badi blagoslovena az shtese molq za teb i tvoeto semeistvo
Благодаря ти,която и да си ти ,благословена бъди,много хора от години са се молили за нас..но това не е разговор за тук…ако искаш може да си разменим координатите и да си общуваме,ще ми бъде интересно ,ако желаеш ще ти оставя някакви мои данни,или ти ми остави,ще се радвам,между другото това го написах тук съвсем случайно,някак така се случи ,имах и време да пиша и ми дойде в сърцето,а после Бог ми показа колко много други жени в най-различни ситуации подобна на моята ,даже и по зле се намират и сърцето ми зарида…вярвам ,че няма нищо случайно,благославям Дани и служението му,насърчавам го да продължава ,защото някога аз си мислех,че само на мен ли така се случи,но сега осъзнавам,че Бог ме е държал през цялото време,и дотук да устоя,за да разказвам,и да ще вярвам,колкото трябва,няма как да гледам назад,дори и да съм искала хиляди пъти да избягам,не става ,не е толкова просто….благословения…