Водещият от Скай Нюз, Колин Брейзиър, прекара последните пет години в събиране на доказателства, които подкрепят идеята, че големите семейства са НЕЩО НАИСТИНА ДОБРО.
Колин казва: „Толкова често ни говорят за недостатъците на големите семейства, че вече забравихме какви са скритите им предимства“. В началото той не е имал петте деца, които има сега, но е бил наясно, че всички тези приказки как отглеждането на едно дете струва колкото покупката на семейна къща са врели-некипели. С ползването на споделени спални, бани и играчки, той споделя как отглеждането на всяко едно допълнително дете в голямото семейство излиза доста по-евтино, отколкото в малкото семейство. Още по-малко е съгласен с несправедливата калкулация, че всяко дете добавя едни допълнителни 750 тона въглероден диоксид към околната среда.
„Един човек от едно четиричленно домакинство употребява електричество наполовина в сравнение с един човек, който живее сам. Хората, които замърсяват планетата са необвързаните хора, които живеят сами в тузарски апартаменти. Някой трябва да опровергае тези нелепи и безсмислени истории.“, казва той.
За това време, Колин не само е събрал аргументи в защита на големите семейства, но вече е готов да атакува. Децата, които живеят в една и съща спалня са физически по-здрави от тези, които живеят самостоятелно, защото имунната им система се заздравява от прихващането на дребни болести един от друг в ранните им години. Дори ако им е тясно и трябва да изтърпяват това, че не могат винаги да имат новите маратонки или играчките, които искат – това е много добър опит за тях.
Хората от големи семейства имат добър шанс за успех в брака, тъй като са свикнали да споделят нещата си. Децата в големите семейства са предпазени от натиска на болезнено амбициозни родители, които имат тенденцията да бдят като орли над главите им. Според наскоро проведено изследване на УНИЦЕФ, именно поради такива родители британските деца са най-нещастните измежду всички други в развитите страни. Семействата с няколко деца имат по-трезва преценка по отношение на техните таланти.
Изпълнението на домашните задължения е предизвикателство в големите семейства. Добре осигурените могат да си позволят да назначат армия от чистачи да ходи след цялата челяд и да оправя, но останалите от нас разчитат на децата да се грижат за себе си. С една лека, но контролируема небрежност, те се принуждават да се научат да чистят, готвят, приготвят неща за себе си и да наглеждат по-малките. Може и да мърморят, но така придобиват много солидни умения за живота, по-добри дори от свиренето на цигулка. По-малките деца получават по-малко родителска помощ за домашните си, но техните по-големи братя и сестри играят ролята на учители и така малките се учат да се справят сами.
Децата от големи семейства също е много малко вероятно да бъдат членове на странни групи в училище. След като вече са се боричкали достатъчно със своите братя и сестри, в повечето случаи са отзивчиви и се включват в класните дейности. Една не-икономическа и не-екологична причина, поради която родителите се ограничават с малки семейства в днешно време е, защото им харесва идеята да развиват приятелства с техните мини „копия“. В големите семейства взаимоотношенията между братята и сестрите стават по-важни от тези с родителите, които са прекалено заети, за да осигуряват препитанието на семейството и всичките дейности, които то върши. Това също носи предимства – от една страна в големите семейства братята и сестрите имат повече хора, с които да завързват приятелства, а от друга – така винаги има някой който да даде съвет или да действа като „портаджия“, ако някой прави нещо нередно.
Тази липса на силна връзка родител/дете означава също, че младежите на двадесет и няколко години е малко вероятно да се присъединят към масата от техни връстници, които все още живеят у дома, държат се като „детевъзрастни“ и са доста преминали възрастта, в която би трябвало да са поели отговорност за живота си. Те също са по-добри като станат родители, имат по-малко нужда от постоянните напътствия на Супермама, защото имат опит и са виждали как се прави.
Ето още предимства на големите семейства, който Брейзиър изтъква:
* Децата от големи семейства се бият рядко и са по-добри в създаването и поддържането на приятелства.
* Чрез своите братя и сестри, децата се учат на емпатия, работа в екип, отложено задоволяване на нуждите, управление на времето и как да разрешават конфликти.
* Децата с няколко братя и сестри страдат по-рядко от астма, екзема и сенна хрема. Рядко ходят на лекар и имат по-малък риск от левкемия, рак и диабет.
* По-големите братя и сестри пазят по-малките от това да бъдат тормозени в училище.
* В големите семейства игрите не се наблюдават толкова изкъсо. Децата се учат да поемат риск, което ги прави по-добри работници и работодатели.
* Децата в големите семейства се учат да готвят, да мият съдовете и да гладят.
* В големите семейства вещите се ползват по-продължително време.
* Децата които израстват с братя и сестри се разбират по-добре с противоположния пол и имат по-малко разводи.
Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:
Епизод 56: „Деца и секс, влюбен ли съм, секс на старини, похотлив приятел“
Епизод 54: „Съвместимост в брака и секса“
