Защо жените християнки трябва да спрат да чакат мъжете

waitWomenЦърквите би трябвало да насърчават и мъжете, и жените да поемат отговорност за своите взаимоотношения.

Наскоро попълних един онлайн въпросник относно излизането на срещи и от всички стотици отговорени въпроси започнах да забелязвам една тема, която ме натъжи.

Въпрос след въпрос чувах подобни притеснения от жените. Въпроси като:

 

Защо мъжете очакват толкова много, а дават толкова малко?

Как привличате мъже, а не момчета?

Защо е толкова трудно да срещна богоугоден мъж, който не само изповядва своите вярвания, но в дейстителност следва Бога?

Като християнка, лош прецедент ли е да съм онази, която инициира дадено взаимоотношение?

Приятели сме от години, как да разбера дали ме харесва?

Какво мислят мъжете, ако дадено момиче ги преследва?

Лесният отговор на горните въпроси би бил да пишете повече и повече статии към този тип мъже, казвайки им да дават повече, да питат повече, да станат по-стабилни, по-силни, по-богоугодни… и прочие, и прочие. Може и да има някаква истина в подобни отговори. Но мисля, че ако отговаряме на горните въпроси по този начин, изпускаме нещо особено съществено:

Струва ми се, че в някои християнски кръгове сме създали култура, която казва на необвързаните жени, че трябва да чакат мъжете да направят първата крачка; че те трябва да възложат тежестта от отговорността за взаимоотношението на мъжете.

Няма нищо грешно в това, да искат конкретен мъж да поеме инициатива в дадената връзка, но жените също следва да поемат отговорност за своите взаимоотношения. Това може да изглежда по различен начин в зависимост от човека и ситуацията, но ето няколко неща, като за начало:

 

Започнете да прекарвате време с по-добрите мъже. Те са някъде там!

Винаги получавам въпроси от жени, разочаровани от мъжете в своя живот. Мъже, които лъжат, изневеряват, които са пасивни, арогантни, груби, егоисти – списъкът може да продължи.

Някои жени се затрудняват в това, да повярват, че все още има добри мъже под небето, и затова се задоволяат с мъже, които се отнасят зле с тях. Но това, което бих казала на подобни жени е: спрете да се оплаквате от „загубеняците” в своя живот, и вместо това, направете нещо по въпроса. Инвестирайте времето си в добрите мъже. Знам, че са някъде там, защото общувам с тях всеки един ден чрез блога си и посредством църкви, колеги и конференции, които посещавам.

Поемете отговорност за вашите взаимоотношения като инвестирате времето си с хора, които ви ценят.

 

Престанете да се съгласявате да давате толкова много и да получавате толкова малко.

Друго нещо, излизащо на повърхността отново и отново, е идеята за жените, които чувстват, че дават твърде много, и мъжете, които според жените дават твърде малко. Обаче отчасти смятям, че това също е представителна извадка за типа връзки, в които някои жени си позволяват да се въвлекат.

В християнския живот има редица случаи, когато сме призовани да инвестираме и да раздаваме себе си за другите, без да очакваме каквото и да е в замяна, но началото на романтично взаимоотношение не е един от тях. Ако някой ви дава твърде малко, защо да губите още време в опити да го убедите да дава повече? Ако това е типът връзка, в която сте вмомента, представете си колко ужасно би било да носите такова бреме в брака.

Поемете отговорност за вашите взаимоотношения като кажете „Не” на едностранните взаимоотношения.

 

Спрете да чакате и започнете да живеете.

Наскоро прочетох една християнска статия, която насърчава жените „да чакат мъжете”. Ще бъда честна с вас – направо се развиках на компютърния екран, докато четях. Убедена съм, че писанията ни насърчават да чакаме на Господа, а не на човек.

Струва ми се, че някои църкви насърчват жените християнки просто да си чакат, като позволяват на мъжете в живота им „да определят посоката”. Понякога посоката е жените пасивно да следват в едно неясно, странно, кой-знае-какво взаимоотношение, където нямат идея дали мъжът е заинтересован от тях, или просто ги вижда като своя „сестра в Господа”.

Неизбежно е да няма странност и разминаване във взаимоотношенията, но понякога жените християнки толкова затъват в концепцията мъжете да бъдат „водачи”, че пропускат да забележат, че Бог ни призовава във взаимоотношение на „водене” само когато то е в рамките на един любящ, изпълнен с почит и взаимно себепредаване брак.

Необвързаните жени би трябвало да поемат отговорност за своите взаимоотношения, като се уверят, че се улавят, когато навлизат в „неясна територия”. Когато връзката ви с даден мъж започне да става ексклузивна, емоционално интимна, физическа или наподобява излизане на срещи – не чакайте просто така през следващите няколко месеца (или дори години), чудейки се какво се случва в неговата глава.

Пазете сърцето си – или като направите няколко стъпки назад и му дадете пространство в действителност да ви преследва, или като продължите нататък и го попитате „какво става”: Приятелството ни започва да изглежда повече като излизане на срещи. Какви са намеренията ти? Църквите би трябвало да насърчават жените не просто сляпо да следват, а вместо това, да поемат отговорност за своите взаимоотношения, като пазят сърцата и умовете си от зоната на неяснотата, понеже точно там, в зоната на здрача на взаимоотношенията, се появяват най-многото объркване и разбити сърца.

Бог ни призовава на пазим сърцата си и това означава да поемаме отговорност за своя живот и взаимоотношения, не просто да „чакаме на мъжете”. Защото, дами, всичко ценно си струва да бъде пазено – и всяка една от вас е изключително ценна.

– Дебра Филета

Източник: http://ochakvane.com/?p=253

Коментари

коментара

Leave a Reply