Мъжът, когото си отхвърляла като потенциален съпруг, докато си търсела съвършения съпруг.

semeistvo-brak-perfektniat-maj

Няма да има значение дали е облечен добре, дали казва правилните думи, дали е сладък, модерен или готин. Снимките, лайковете и хаштаговете ще са без значение.

Ако можех да кажа едно нещо на младите момичета то е:

ОЖЕНИ СА ЗА МЪЖ, КОЙТО ЩЕ ОСТАНЕ С ТЕБ!

Всеки може да ти каже, че изглеждаш убийствено с впити панталони и след като си излязла от фризьор. Но на теб ти е нужен рядък вид мъж, който ще е до теб, когато в душата ти е бъркотия.

Този мъж често е пренебрегван. Той не държи микрофон в ръка, нито има сцена под краката си. Може би не е проповедник, който споделя дълбоки откровения. Често ръцете му вършат работа, която никой не забелязва и стои тихо зад колисите. Той води като служи. Той живее достойно. Ако много бързаш, може да го пропуснеш. Ако се захласваш по светлините на прожекторите, няма да го видиш в сянката.

Научени сме да търсим мъже, които разстърсват, лидери със силен глас. Мислим, че духовно лидерство означава да държиш микрофон, но всъщност означава да удържиш фронта. Това е мъжът, който се основава на принципи и не бяга, когато е трудно. Не е гръмогласен, нито разстърсващ. Той просто стои.

Мислим, че верността е нещо, което ще заживеем, когато се оженим. Но всъщност това е дисциплина на сърцето, която се учи в ранните години. Това избор да останеш верен, когато е трудно, когато си пренебрегнат, когато работата ти е незабелязана. Избираш да останеш, дори и да имаш хиляди причини да си тръгнеш.

Той е верен, дори когато никой не го вижда – на работа, в служение, в живота – той остава женен за теб, дори когато в брака стане трудно. Той не избягва сблъсаците, не защото знае, че ще победи, но за да може да спечели доверието ти отново. Той остава до край, защото се стреми към щастлив край. Славата му не идва от аплодисменти или популярност, но от тихата увереност на неговата любов.

Той избира любовта, когато любов означава да си мил и търпелив, дори когато не заслужаваш и двете. Той обича, защото Исус го обича!

Павел ни предупреди да не сме “в един впряг с невярващи” и увещава вярващите момичета да внимават с капаните на привличането. Но най-голямата причина да следваме съвета на Павел е, заради верността. Много мъже могат да ти кажат, че те обичат. Могат да свалят звезди за теб с думи. Ще се опитат да ти докажат, че вярата няма толкова голямо значение, че любовта компенсира разликите.

Оставащата любов не се гради на емоции. Дълбоко под повърността, тя е подхранвана от вярност. Когато избираме да обичаме в моменти, в които другия не е за обичане, този огън се увеличава. Неговата топлина топли сърцето, което в противен случай би изтинало. Вечната любов се гради на оставащтата сила на верността!

Да останеш звучи лесно, но е много трудно. Верността е в част от Божията същност. Той остава верен, дори когато това му струва всичко.

Не търси мъж, който може да те “ръководи духовно”. Имаш нужда от мъж ръководен духовно от Бог, чията верност е основата на всяка истинска любов. Мъжът, воден от Бог е воден от Божията любов. Тя е вечна, непорменима и остава завинаги!

Ожени се за мъжа, чията любов е като Божията: вярна, вечна, твърда. Тази любов устоява през трудните моменти и е като спасителен пояс по време на буря. Тя е бавна любов, понякога може да изглежда скучна. Но може всяка сутрин да се събуждаш до нея, защото знаеш, че ще е там!


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

“Ожених се за невярващ мъж. Не правете моята грешка!”

ojenih-se-za-neviarvasht-maj

“Ще ви разкажа какво е да си обвързан с невярващ.

Аз съм вярваща от както се помня, но не съм отгледана в християнско семейство. Започнах да ходя на църква редовно едва на 20 години. По същото време вече сериозно обмислях да се обвържа и създам семейство.

Проблемът беше, че нямах точна идея какъв човек търся и разчитах, че когато срещна правилния мъж “ще го почувствам със сърцето си”. И така … след време срещнах един мъж с добра репутация, с висше образование, работлив, чистоплътен, съвестен, не пие, не пуши и като цяло без пороци. Избрах него!

Вече 10 години сме заедно, имаме две деца. Положителните неща, които мога да кажа за него далеч не спират до там – той е и много грижовен и всеотдаен баща, безусловно верен и дори домакинства наравно с мен. Мъж мечта … с едно изключение – не познава Бог!

Ще си кажете, че този малък недостатък бледнее пред предимствата на този уникален човек, който имам до себе си. Помислете пак!

Като човек, който не може да диша без Бог, да имам за другар някого, за когото вярата е глупост е доста трудно начинание. Не ми се струваше толкова трудно в началото, докато бяхме влюбени и безразсъдни.


Ето какъв е живота ми: 

Ходенето на църква е мираж за мен. От както имаме деца ми беше казано, че църквата е загуба на ценно време, което може да се използва за грижа към децата и семейството. Моля се, чета Библията и хваля Бог винаги тайно, когато мъжа ми не е в къщи и непрестанно се ослушвам да не би да се прибере по-рано. По същия начин гледам и проповеди онлайн.

Мъжът ми не дава и дума да говоря на децата за християнската вяра и същевременно ги учи, че Исус не е Господ и, че Бог няма. Душата ми плаче, когато слушам тези разговори. Гледам децата си как растат, без да мога да им споделям открито мъдрост от Божието слово. Винаги трябва да перифразирам така, че да не става ясно, че това са случки от Библията.

В трудни моменти гледам мъжа си как се дави в паника и тревога и не мога да му кажа, че всичко ще бъде наред, че Бог ще се погрижи. Не можем да се молим заедно и да се сближаваме като семейство.

Нямаме среда от вярващи приятели, с които да споделяме едни и същи морални ценности. Децата ни дружат само с деца от невярващи семейства и черпят много негативен пример.

Моля се за целия си дом, но откровено казано не го правя много често, защото през повечето време се чувствам като войска от един войн. Ежедневието ме поглъща и мира в душата ми е сериозно разклатен. Губя вяра и сили да се боря. Сякаш водя двойствен живот. Единият показвам, а другия, в който живее истинското ми аз, живея, когато съм сама. Никога не съм истински себе си пред най-близкия ми човек – между нас има огромна бездна, която за жалост виждам само аз.

Осъзнавам, че без Бог децата ми ще поемат по грешен път и ще страдат много. Виждам го още от сега и не мога да ви опиша болката, която чувствам.

Всичко това ви казвам, не да се оплача. Приела съм избора си и ще бъда вярна до край, защото така е правилно да постъпя.

Исках само да споделя историята си и да кажа на всяка млада жена или мъж, решили да тръгнат по моя път: Не правете моята грешка! Ако сте влюбени в невярващ, по-добре се откажете сега и страдайте известно време, отколкото да се обвържете и да страдате цял живот, вие и децата ви.

Потърсете си някого, който обича Бог повече от всичко и няма да сбъркате. И не мислете, че бракът ще промени партньора ви и той или тя ще стане вярващ само заради вас – не, няма!

Ако не ми вярвате, опитайте да водите гаджето си на църква в продължение на 1 година. Ако успеете, чудесно, но по-вероятно е да останете без гадже още преди втория месец.”


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Защо връзките в днешно време се разпадат толкова лесно?

zashto-vrazkite-se-razpadat-tolkova-barzo


Защо връзките са толкова трудни днес? Защо се проваляме в любовта, въпреки че полагаме големи усилия? Дали не сме забравили как се обича? Или дори по-лошо, дали не сме забравили какво е любовта?

Не сме подготвени.

Не сме подготвени за саможертва. Не сме готови да инвестираме всичко необходимо, за да може една връзка да проработи. Искаме всичко да става лесно. Отказваме се твърде бързо. Само ни трябва дори и едно препятствие, за да се строполим на земята. Не оставяме любовта ни да израстне, зарязваме я преждевременно.

Потапяме се в светския живот и не оставяме никакво място за любов. Нямаме време да обичаме и нямаме търпението да създаваме и развиваме връзки. Ние сме заети хора, които преследват материалните си мечти и в тях нямаме време да обичаме.


Ние не търсим любовта.

Ние не търсим любовта, само тръпката и вълнението на живота. Искаме някой с когото да гледаме филми и да купонясваме, но не и някой, който ни разбира дори когато мълчим. Прекарваме време заедно, но не градим спомени. Не искаме скучния живот. Не искаме партньор за цял живот, а просто някой, който ни кара да се чувстваме живи сега, в този момент. Когато обаче вълнението се изпари, откриваме че никой не ни е подготвил за обикновенното шаблонно ежедневие. Не вярваме в красотата на предвидимото, тъй като сме прекалено заслепени от тръпката на приключението.

Търсим мигновеното удовлетворяване във всичко което правим – нещата, които публикуваме онлайн, професиите които избираме и хората в които се влюбваме.


Искаме едновременно.

Искаме едновременно – зрелостта на връзката, за която е нужно време, емоционалното свързване, което се развива години наред, както и да имаме добре известното ни чувство на принадлежност. И всички тези неща ги искаме още в началото, когато едва сме се запознали другия човек. Очевидно, нищо не заслужава нашето време и търпение, дори любовта.

Ние по-скоро ще прекараме по един час със стотина човека, вместо да прекараме един ден с един човек.


Искаме да имаме “избор”.

Ние сме “социални” хора. Вярваме в това, че трябва по-скоро да се срещаме с много хора, но не и да ги опознаваме. Ние сме алчни. Искаме всичко. Започваме връзки при най-малкото привличане и късаме веднага след като намерим нещо по-добро. Не ни се занимава да намерим най-доброто в даден човек. Ние искаме хората да са съвършени. Срещаме се с много хора, но рядко даваме на който и да е от тях реален шанс.


Технологиите ни сближиха.

Технологиите ни сближиха и то дотолкова, че е невъзможно да дишаме. Физическото ни присъствие е заместено от текстови, гласови съобщения, Снапчат и видео разговори. Вече не чувстваме необходимостта да прекарваме време заедно. Пренаситени сме един от друг. Нямаме нищо вече, за което да си говорим.


Всеки има фобия от обвързване.

Ние сме поколение от “скитници”, които не стоят на едно място твърде дълго. Всеки има фобия от обвързване. Вярваме, че не сме предназначени за взаимоотношения. Не искаме да се обвържем. Дори само мисълта за това е плашеща. Не можем да си представим да бъдем с един човек до края на живота си. Тръгваме си. Презираме постоянството като някаква форма на социално зло. Харесва ни да си вярваме, че сме “различни” от останалите. Харесва ни да си вярваме, че не се съобразяваме със социалните норми.


Поколението,  което нарича себе си “сексуално освободено”.

Ние сме поколението, което нарича себе си “сексуално освободено”. Можем да различим секса от любовта, или поне така си мислим. Ние сме поколението на връзките за една нощ. Първо правим секс и след това решаваме дали искаме да обичаме някого. Секса ни се получава лесно, но предаността не. Да правиш секс е толкова популярно, колкото да се напиеш. Правиш го не защото обичаш другия човек, а защото искаш да ти е хубаво. Всичко от което имаме нужда е краткотрайното удовлетворение. Сексът извън връзката вече не е табу. Връзките не са вече толкова прости. Има т.нар. отворени връзки, приятели с предимства, небрежни флиртове, секс за една нощ, без обвързване – оставили сме много малко място на изключителност за любовта в живота ни.


Поколение, движено единствено от логиката.

Ние сме практичното поколение, движено единствено от логиката. Вече не знаем как да обичаме до полуда. Няма да хванем самолета до далечна страна, само за да видим онзи, когото обичаме. Дори бихме скъсали, заради дистанцията. Ние сме твърде разумни за любовта. Твърде разумни за нашето собствено добро.


Поколение, което се страхува.

Ние сме едно поколение, което се страхува – страхуваме се да се влюбим, да се обвържем, да не бъдем наранени, страхуваме се да не ни разбият сърцата. Не допускаме никой, нито правим крачката да обичаме някого безусловно. Подаваме се иззад стените, които самите ние сме създали, търсим любов и бягаме в момента в който наистина я открием. Изведнъж някак си ни идва в повече и “не можем да се справим”. Не искаме да бъдем уязвими. Не искаме да разголваме душата си пред никого. Ние се пазим прекалено много.


Поколение, което не цени.

Вече не ценим взаимоотношенията. Отказваме се от най-прекрасните хора, заради “другите риби в морето”. Вече не считаме взаимоотношенията за свещенни.

Няма нещо, което да не можем да завладеем в този свят и въпреки това, ето ни – тромави и безуспешни в играта на любовта – най-основния от човешките инстинкти. Еволюция може би, или поне така го наричат.


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Източник на статията: mensxp.com.

7 лъжи, които вярваме за взаимоотношенията

dvoika-vzaimootnoshenie-brak-nesemeen-jivot

Независимо къде сме в живота, всеки от нас има нужда от насърчение щом става въпрос за любов, връзки и брак. А какво по-добро насърчение от истината! Затова решихме да развенчаем няколко мита, в които хората вярват щом стане въпрос за взаимоотношения. Молитвата ни е Божията истина да ви изпълни с надежда, докато четете тази статия.

Това са 7 лъжи, които вярваме за връзките:

1. Бракът поправя всичко

Някъде там има красив принц с убийствена усмивка, който ще дойде за мен и ще заживеем завинаги щастливи?

Тока е в приказките! Женени или несемейни – всички имаме проблеми. Дори бракът много често носи със себе си нови проблеми и несигурност, с които досега не сме се сблъсквали. Ако работим върху проблемите си докато сме още несемейни, започваме да инвестираме в брака си много преди да срещнем човека.


2. Бог може да бъде заменен

Когато готино момче или момиче влезе в живота ни, чувството е ненадминато.

Изведнъж някой посреща нуждите ни за интимност, комфорт и свързаност. В началото чувството е невероятно, но колкото повече зависиш от този човек да посрещне нуждите ти или да ти даде одобрени, толкова повече осъзнаваш, че той/тя е просто човек. Във всеки един от нас има място, което само Бог може да запълни.


3. Не заслужавам някой да ме изчака, да ми се посвети и да ме защити

“Но може би ако тренирах повече или ядях по-малко пица, щях да съм достойна …. “

В свят, в които постоянно ни се напомня, че не сме достатъчни, е лесно да имаме такова мислене. Ако си бил нараняван от мъже/жени в миналото или си правил грешки, лесно можеш да започнеш да си мислиш, че няма кой да те чака достатъчно, да те преследва и ухажва, да те защитава или да ти се посвети.

Това обаче не е истината! Ти си ценен, защото Бог казва, че си ценен. Независимо какво е било миналото ти, Бог прави всичко ново (Откровение 21:5). Той ти каза, че струваш, когато изпрати Сина Си да умре за теб.


4. Никога няма да се омъжа/оженя

Милиона хора се влюбват и женят всяка година. Само в България 26 803 души са сключили в брак през 2016 година.

Понякога си мислим, че етапът от живота ни, в който сме несемейни ще трае вечно, но реалността е, че това е просто етап – нищо повече. И разбира се – няма да трае вечно!


5. Бог не иска да ме благослови

Защо все още нямам съпруга/съпруг, деца, къща, работа, за които винаги съм си мечтал?”

Тези въпроси са много реални. Те могат да ви накарат да си представите, че Бог нарочно ни измъчва, като размахва пред нас неща, които сякаш не можем да имаме. Бог обаче не е такъв! Библията ни казва, че Господ няма да лиши от никакво добро онези, които ходят в чистота (Псалм 84:11). Той е щедър Баща. Може би не ти дава това, което искаш точно когато го искаш, но Той дава добри дарове на Своите деца на правилното време. Фокусирай се върху това, което ти е дал сега и върху факта, че Той знае желанията на сърцето ти.


6. Няма свестни мъже/жени

Ако вярваме в това – че просто няма свестни мъже и жени, най-вероятно няма да имаме очи да ги видим. Обратното също е вярно – ако решиш, че за теб има подходящ мъж/жена, ще започнеш да ги забелязваш. Вярвай във верността на Бог, който ще покаже добротата си в живота ти.


7. Зациклил съм

Зациклил съм в поведението си, пристрастяването си, завинаги ще си остана сам, завинаги ще остана в този провалящ се брак …”

Тази лъжа може да изглежда по много различни начини. Да се чувстваш все едно си се зациклил е винаги резултат от това да се чувстваш безсилен или без право на избор. Но истината е, че имаш избор. Можеш да избереш да запазиш взаимоотношението си. Можеш да избереш да потърсиш помощ за брака си.

Святият Дух живее вътре в нас и ни дава способността да вземаме правилни и здравословни решения. Просто кажи на Бог в какво си се зациклил и потърси помощ. Исус дойде да ни даде изобилен живот (Йоан 10:10).

Колкото по-добре познаваме лъжите, които се опитват да ни обезкуражат, толкова повече ще вървим с Него. Вярвай в истината кой е Бог! Няма област в живота ти, която Той да не може да насити с живота си. Така че, без значение дали си женен, несемеен, излизаш на срещи, не забравяй кой е Онзи, който най-силно преследва сърцето ти и те обича безкрайно.


Източник: moralrevolution.com

Как порното изопачи сексуалността ми (истинска история)

porn-addiction-pictureЗа много хора, които казват, че порнографията е нормална и безобидна, те са склонни да поощрят порното като нещо, което позволява на практикуващите го да “открият сексуалността си” по здравословен начин или просто им позволява да бъдат “разкрепостени”.

Това което, хората изразяващи подобно мнение не разбират е, че порнографията може не само да разруши способността на дадена личност да поддържа здравословно сексуално взаимоотношение, но и че порнографията води до тежко пристрастяване и буквално препрограмира мозъка. При гледането на различни сексуални вкусове чрез порното, зрителите на практика разрушават техните собствени сексуални предпочитания и объркват начина, по който се възбуждат сексуално (какво намират за секси и от какво са възбуждат).
Нека да обясним като вземем малко познание от човек, който знае много за мозъка и как порнографията може да му повлияе.
Д-р Норман Дойдж е световно известен психиатър, психоаналитик и изследовател..Той работи във Факултета по Психиатрия в Университета на Торонто и също участва в Изследователския Факултет към Центъра по психоаналитични обучения и изследвания към Колумбийския университет в Ню Йорк. Този човек знае какво говори. Освен че е автор на два бестселъра на Ню Йорк Таймс, д-р Дойдж е провел обширно изследване относно ефектите на порнографията върху мозъка. Следващия цитат от бестселъра на д-р Дойдж – “Мозъкът който се променя сам”, илюстрира перфектно как порнографията засяга мозъка:
“Сексуалните вкусове се формират от преживяванията на индивидите и тяхната култура. Тези вкусове се придобиват и после се настройват в мозъка. За нас е невъзможно да различим нашата “втора природа” от нашата “оригинална природа”, защото нашият невропластичен мозък, веднъж пренастроен, развива нова природа, също толкова биологична, колкото и оригиналната ни природа.”

И какво точно означава това?
Означава че като човешки същества ние имаме невропластичен мозък, в смисъл, че нашия мозък е ковък (означава податлив на промяна без да бъде счупен или пукнат), изменчив и може да се пристрастява. Порното се явява перфектната рецепта да доведе мозъка до пристрастяване поради много причини – порното е визуално, стимулиращо и освобождава химикали в мозъка ни, които изграждат пътеки, за да ни върнат отново към него. Д-р Доналд Хилтън, който е друг световно известен психолог и изследовател на вредните въздействия на порнографията върху мозъка, казва следното в свое изследване, озаглавено: “Порнографското пристрастяване – свръхнормен стимулант, разгледан в контекста на невропластичността”:

“Порнографията е перфектната лаборатория за този вид научно изследване, примесено с мощен възнаграждаващ стремеж към удоволствие. Фокусираното търсене и кликване, намирането на перфектния субект за мастурбиране, е упражнение в невропластичното изследване.”
Казано ясно, порнографията е силно пристрастяваща и силно вълнуваща за нашия мозък. Поради тази причина, порното представлява сериозна заплаха за нормалното функциониране на мозъка ни. Ако порното, което се гледа е от вида съдържащ насилие, фетиши, изнасилване, унижаване, или някоя от другите безкрайни категории на откачено порно, които съществуват, тези неща всъщност започват да се превръщат в това, което зрителят си мисли, че е атрактивно, секси и желано.

Това не е готино, обаче!

И така, сега след като знаем всичко научно, което се отнася за нашите променливи мозъци, нека се върнем на първоначалния въпрос: Може ли порнографията да повлияе на твоите сексуални вкусове?
Краткия отговор? Разбира се, че може.

Наскоро, получихме имейл от едно момиче, което е пристрастено към порнографията от 12 годишно. Сега е омъжена и сподели с нас как годините на употреба на порнография, все още дълбоко влияе върху способността й да прави добър секс с любящия си съпруг, и как тя все още трябва да се справя с последствията от гледането с години на деградиращо и унизително порно:

“Познавам мъже, които имат проблем с еректилна дисфункция, заради порнографията; те не могат да получат ерекция, защото порнографията е изопачила способността им да получават възбуда. Оказва се обаче, че е така и за жените. Нищо от онова, което съпруга ми може да прави, или има желание да направи, не е в състояние да ме възбуди. И причината не е, че той има желание да пробва само няколко скучни неща и нищо вълнуващо. Обаче, ако започне да се държи зле с мен, да ме обижда, да ме унижава и да използва каквато и да е форма на робство – неща за които смятаме, че нямат никакво място в леглото на равноправни партньори – мъж и жена, ситуацията се променя. Това са нещата с които свързвах моята възбуда, докато бях пристрастена. Не желая нито едно от тези неща в нашата спалня, но без тях …нищо не се получава. Да, неспособността на една жена да получи възбуда не е пречка за правене на секс така, както неспосбността на мъжа, но моята липса на възбуда означава преживяване, което вместо да бъде красиво и приятно, е мизерно и невероятно болезнено. Аз все още имам сексуален апетит. Аз все още съм сексуално привлечена от моя съпруг. Но не съм сексуално възбудена и то не защото той е някакъв грозник, а заради влачещите се последици от моето пристрастяване. Аз го лишавам от нещо, което е важна част от нашия брак, а моя сексуален апетит е постоянно възпрепятстван, аз съм продължително незадоволена, заради глупавите ми действия преди години.

Разбирате ли, ако порно зрителят гледа често порнография пълна с насилие, фетишизъм, деградиране или извращение, той буквално настройва пластичния си мозък да се възбужда от подобен тип поведение, дори и да се показват неща, които той първоначално е смятал за отвратителни или погрешни. И тъй като порнографията е ескалиращо пристрастяване, потребителите й неизбежно стигат до гледане на извратено порно, просто защото имат нуждата да гледат “по-разкрепостени” неща, за да получават същия стимул, който са получавали в началото. В стремежа си да получават този прилив на допамин в мозъка, който сами са програмирали да желаят, тогава потребителите на порно отиват в дълбоките, тъмни ъгли на интернет, там където има неща, които са достатъчно екстремни. Представете си учудването на потребителя, когато за първи път види този тип извратена порнография, тогава започва специално да я търси, въпреки че усеща, че това е морално погрешно. С напредване на времето, начина по който потребителите се възбуждат сексуално започва да се променя и те започват да асоциират сексуалното удоволствие с тези извратени сексуални вкусове.

Ако вярваме в изследването, което науката ни казва относно нашите невропластични мозъци и как те могат да бъдат програмирани чрез преживявания, виждаме че мозъкът може да бъде манипулиран да иска нещо, което потребителят не е искал преди. И тогава нещата стават много объркани и много вредни за сексуалното и емоционално здраве на потребителя.

Ясно е, че ефектите от порнографията върху сексуалното здраве стават нарастващо вредни, колкото по-дълго някой гледа порнография. Затова, независимо от мнението на хората, фактите остават същите: порнографията е вредна и изследванията го доказват.
Какво можеш да направиш ТИ?

Ако не си ОК с това на порнографията да се гледа като просто нормална и безвредна, СПОДЕЛИ тази статия, за да помогнеш в разпространението на научните факти за сериозните вредни ефекти от порнографията.

Източник: http://fightthenewdrug.org/true-story-how-porn-twisted-my-sexuality/

Любовта е подарък, а не размяна на емоции

love-coupleБях наскоро омъжена, когато вярвах че любовта е вземане и даване и че партньорство с участие 50 на 50 е идеално. Докато посрещах нуждите на Майкъл наполовина за всяко нещо, щяхме да сме си добре. Но опитът скоро ме научи, че ако не желая да дам 100% от себе си в този брак, без очакване да получа нещо в замяна, моя подарък на любов не беше нищо повече от размяна на емоции.

“Без очакване да получиш нещо в замяна?” може би ще попитате, “ ами това не звучи честно”!

Случва се нещо красиво, когато двама души се обичат така, както трябва да се обичат. Когато всеки влага в брака повече, отколкото се надява да получи. Но всички ние живеем дни, седмици – а за някои години – когато имаме чувството, че не сме обичани, така както тряба да бъдем. Тогава какво? Истината е, че възвръщаемостта на нашата инвестиция в брака не винаги идва от нашия съпруг, но идва винаги от Бог. Ние имаме това обещание. Когато положим надеждата си в Него, имаме гаранция, че Той ще възнагради онези, които са верни.

Давайте и ще ви се дава. В ръцете ви ще се излее повече, отколкото можете да държите. Ще получите толкова много, че то ще прелива в скута ви. Защото каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас. Лука 6:38

Бракът не е бартерна система и любовта не е валута.

· Той е да упражниш търпение, когато навиците на съпруга ти дразнят всяка нервна клетка в теб

· Той е да си мил, когато партньорът ти е сърдит

· Той е да бъдеш достатъчно смирен да загубиш в спора, когато чувстваш че си

· Той е да въздържаш нрава си, когато той каже нещо разгневено

· Той е да пазиш репутацията му от собствения си език

· Той е да се довериш на способностите му да се справи с трудна задача

· Той е да стоите силни в трудни времена

Тогава въпросът ще бъде: “Защо посаждаме семена без очакване за възръщаемост?”

Отговорът е: защото НЕ ги засаждаме заради съпрузите или заради себе си, засаждаме ги заради нашия Господ, който ни обикна преди ние да обикнем Него и който даде живота си безплатно, докато още бяхме грешници. Любов като тази не носи със себе си очакване, но носи надежда.

Източник:

Изненадващата грешка, която младоженците правят

advice-for-nelywedsАнкетьори попитали току-що оженили се двойки, на възраст около 25, как виждат техния брак да се развие през следващите 4 години. След това проверявали младоженците на всеки 6 месеца през този период. Почти всички предвидили, че взаимоотношението им ще остане стабилно, но в края на проучването, удовлетворението от брака, осреднено между всички двойки, отбелязало спад въпреки всичкия оптимизъм. И най-интересното: съпругите с най-оптимистични първоначални възгледи, отбелязали най-рязък спад.

Какъв е извода? Веднъж след като съпрузите се установят в техните роли, част от вълнението да си женен избледнява, казва авторът на проучването – Джъстин Лавнър.

Уловката е, да се поставят реалистични очаквания от самото начало. “Това означава да бъдеш наясно, че ще има трудности и взаимоотношенията не винаги са лесни”, казва тя.

Източник: http://www.menshealth.com/sex-women/the-surprising-mistake-newlyweds-make

Ефектът на съжителството без брак

cohabitation1Днес все повече американци живеят заедно преди брака. Средната продължителност на съвместното съжителстване е година и половина.

При хората живели преди брака има два пъти повече разводи от двойки, които заживяват заедно след брака. А при женените двойки, живели с някой друг преди брака, разводите са 4 пъти повече. Много от младите, които съжителстват заедно преди брака, изразяват несигурност, относно бъдещето на тяхната връзка.

През 1960 само 8% от американците са живеели заедно преди брака. През 1985г. процентът скача на 49%. Повече от половината американци, на възраст между 30г. и 40г. съжителстват без брак и повече от половината от женени двойки днес са били в такива съжителства…

Една от причините за тези резултати са разводите на родителите. Децата на разведените родители по-често съжителстват без брак, когато са млади. През 1990г. 29% от хората израстнали в здрави семейства са съжителствали без брак преди да се оженят. Но между 54% – 62% от децата на разведени родители са съжителствали без брак преди да се оженят.

Съжителството без брак удвоява вероятността от развод. А вероятността става 4 пъти по-голяма ако са съжителствали с някой дру преди да се оженят.

40% от двойките в съжителство имат деца и 12% от двойките живеещи без брак имат билогични деца по време на съжителството. 56% от хората, които живеят заедно без брак и имат деца в това време и след това се женят, в последствие се развеждат. 80% от децата живели в дом, в който родителите не са женени ще прекарат някакъв период от детството си, като деца с един родител.

Източник: http://marripedia.org/cohabitation.and.future.marital.stability

Защо жените християнки трябва да спрат да чакат мъжете

waitWomenЦърквите би трябвало да насърчават и мъжете, и жените да поемат отговорност за своите взаимоотношения.

Наскоро попълних един онлайн въпросник относно излизането на срещи и от всички стотици отговорени въпроси започнах да забелязвам една тема, която ме натъжи.

Въпрос след въпрос чувах подобни притеснения от жените. Въпроси като:

 

Защо мъжете очакват толкова много, а дават толкова малко?

Как привличате мъже, а не момчета?

Защо е толкова трудно да срещна богоугоден мъж, който не само изповядва своите вярвания, но в дейстителност следва Бога?

Като християнка, лош прецедент ли е да съм онази, която инициира дадено взаимоотношение?

Приятели сме от години, как да разбера дали ме харесва?

Какво мислят мъжете, ако дадено момиче ги преследва?

Лесният отговор на горните въпроси би бил да пишете повече и повече статии към този тип мъже, казвайки им да дават повече, да питат повече, да станат по-стабилни, по-силни, по-богоугодни… и прочие, и прочие. Може и да има някаква истина в подобни отговори. Но мисля, че ако отговаряме на горните въпроси по този начин, изпускаме нещо особено съществено:

Струва ми се, че в някои християнски кръгове сме създали култура, която казва на необвързаните жени, че трябва да чакат мъжете да направят първата крачка; че те трябва да възложат тежестта от отговорността за взаимоотношението на мъжете.

Няма нищо грешно в това, да искат конкретен мъж да поеме инициатива в дадената връзка, но жените също следва да поемат отговорност за своите взаимоотношения. Това може да изглежда по различен начин в зависимост от човека и ситуацията, но ето няколко неща, като за начало:

 

Започнете да прекарвате време с по-добрите мъже. Те са някъде там!

Винаги получавам въпроси от жени, разочаровани от мъжете в своя живот. Мъже, които лъжат, изневеряват, които са пасивни, арогантни, груби, егоисти – списъкът може да продължи.

Някои жени се затрудняват в това, да повярват, че все още има добри мъже под небето, и затова се задоволяат с мъже, които се отнасят зле с тях. Но това, което бих казала на подобни жени е: спрете да се оплаквате от „загубеняците” в своя живот, и вместо това, направете нещо по въпроса. Инвестирайте времето си в добрите мъже. Знам, че са някъде там, защото общувам с тях всеки един ден чрез блога си и посредством църкви, колеги и конференции, които посещавам.

Поемете отговорност за вашите взаимоотношения като инвестирате времето си с хора, които ви ценят.

 

Престанете да се съгласявате да давате толкова много и да получавате толкова малко.

Друго нещо, излизащо на повърхността отново и отново, е идеята за жените, които чувстват, че дават твърде много, и мъжете, които според жените дават твърде малко. Обаче отчасти смятям, че това също е представителна извадка за типа връзки, в които някои жени си позволяват да се въвлекат.

В християнския живот има редица случаи, когато сме призовани да инвестираме и да раздаваме себе си за другите, без да очакваме каквото и да е в замяна, но началото на романтично взаимоотношение не е един от тях. Ако някой ви дава твърде малко, защо да губите още време в опити да го убедите да дава повече? Ако това е типът връзка, в която сте вмомента, представете си колко ужасно би било да носите такова бреме в брака.

Поемете отговорност за вашите взаимоотношения като кажете „Не” на едностранните взаимоотношения.

 

Спрете да чакате и започнете да живеете.

Наскоро прочетох една християнска статия, която насърчава жените „да чакат мъжете”. Ще бъда честна с вас – направо се развиках на компютърния екран, докато четях. Убедена съм, че писанията ни насърчават да чакаме на Господа, а не на човек.

Струва ми се, че някои църкви насърчват жените християнки просто да си чакат, като позволяват на мъжете в живота им „да определят посоката”. Понякога посоката е жените пасивно да следват в едно неясно, странно, кой-знае-какво взаимоотношение, където нямат идея дали мъжът е заинтересован от тях, или просто ги вижда като своя „сестра в Господа”.

Неизбежно е да няма странност и разминаване във взаимоотношенията, но понякога жените християнки толкова затъват в концепцията мъжете да бъдат „водачи”, че пропускат да забележат, че Бог ни призовава във взаимоотношение на „водене” само когато то е в рамките на един любящ, изпълнен с почит и взаимно себепредаване брак.

Необвързаните жени би трябвало да поемат отговорност за своите взаимоотношения, като се уверят, че се улавят, когато навлизат в „неясна територия”. Когато връзката ви с даден мъж започне да става ексклузивна, емоционално интимна, физическа или наподобява излизане на срещи – не чакайте просто така през следващите няколко месеца (или дори години), чудейки се какво се случва в неговата глава.

Пазете сърцето си – или като направите няколко стъпки назад и му дадете пространство в действителност да ви преследва, или като продължите нататък и го попитате „какво става”: Приятелството ни започва да изглежда повече като излизане на срещи. Какви са намеренията ти? Църквите би трябвало да насърчават жените не просто сляпо да следват, а вместо това, да поемат отговорност за своите взаимоотношения, като пазят сърцата и умовете си от зоната на неяснотата, понеже точно там, в зоната на здрача на взаимоотношенията, се появяват най-многото объркване и разбити сърца.

Бог ни призовава на пазим сърцата си и това означава да поемаме отговорност за своя живот и взаимоотношения, не просто да „чакаме на мъжете”. Защото, дами, всичко ценно си струва да бъде пазено – и всяка една от вас е изключително ценна.

– Дебра Филета

Източник: http://ochakvane.com/?p=253

Внимавай с кого спиш! Жените могат да получат гени от мъжете, с които спят

HY_chromosomeУчени са открили, че голяма част от жените носят в себе си хромозомата Y в кръвта си. Това е интересно, защото, както знаете, тази хромозома принадлежи на мъжете. Тогава какво прави тя в кръвта на жените и от къде се е появила?

Един от очевидните отговори е бременността. Ако жена е била бременна с момченце, тя получава Y хромозомата от него и я носи до края на живота си. Дори и да има прекъсване на бременността, тази хромозома остава.

Но какво да кажем за жените, които не са били бременни с момчета и въпреки това имат Y хромозомата в кръвта си? Поради тази причина, през 2004 година е направено изследване от имунолози в Центъра за изследване  – Фред Хчинсън.

Изследването показва, че наличието на мъжката хромозома в кръвта на жените може да дойде от:
– бременност с момче;
– спонтанен аборт;
– бременност с близнаци (момиче и момче), но по време на бременността момченцето не оцелява;
– мъжете, с които жените са правили секс;

Проучването показва, че има голяма вероятност, когато една жена прави секс с мъж, някои негови гени и ДНК информация да бъдат предадени на нея и тя да остане в нея до края на живота й. Това означава, че този ген ще повлияе на нейния живот, а и също така ще бъде предаден и на нейното потомство.

Източник: http://www.disclose.tv/news/be_careful_who_you_sleep_with_study_shows_women_carry_the_dna_of_sexual_partners/116543