Отлагането на секса до брака е ключ към щастлив семеен живот: ПРОУЧВАНЕ

seks-sled-braka

В противовес на резултатите от анкета, проведена през 2006 година, която разкрива как 95% от американците правят секс преди брака, едно проучване на Университета Бригам Янг отбеляза неочакван пробив в полза на въздържанието.

Публикувано в списание Семейна Психология, изследването предлага отлагането на сексуалното задоволяване като един от ключовете за щастлив брак.

Двойки съобщили, че са отложили правенето на секс за след брака, споделят че са по-щастливи, стабилни и сексуално задоволени от онези, които са правили секс рано в тяхната връзка. Изследователите са открили, че двойките, които се пазят, изпитват по-голямо удовлетворение в брака.

В допълнение също са научили, че ранният секс е доста популярен, като 40% от двойките правят секс в рамките на първите няколко срещи.

Съавтора на проучването Дийн Бъзби съобщи на Бизнесуийк, че независимо от наличието на основни несъответствия в характера, тези двойки може да останат заедно, заради връзките оформени при ранния секс.

“Основния и главен извод за всеки е, че сексът е силно изживяване. Той наистина ни свързва един с друг, затова е важно, преди да го направим, да отделим време и да разберем някои основни неща. Например, може ли да си говорим с този човек, имаме ли близки по характер личности и подобна посока в живота, да си отговорим на въпроса дали това взаимоотношение ще издържи във времето, или не.”


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 74: “Без секс, брак и секс, Божията роля”

Епизод 69: “Съжителство, самозадоволяване, противозачатъчни, деца”

Сексът и бебешките години!

seks-bebeshki-godini-roditeli-deca-semeistvo

Звучи като тема с предизвестен край, при това доста тъжен! Когато имаш бебе, сексът се превръща от нещо спонтанно, в поредната задача от списъка. И докато сексът слиза в дъното на този списък, взаимоотношенията стават все по-уязвими: като се започне от гняв, негодувание, безразличие и се стигне до изневяра.

Затова резултатът от проведеното наскоро изследване на Университета в Денвър не е изненадващ – той сочи, че 90% от новите родители преживяват сериозен спад в удовлетвореността от връзката си. В същото време онлайн списанието “Baby Talk” проведе анкета, според която само 24% от родителите са удовлетворени от сексуалния си живот след раждането на бебе, сравнено с 66%, които са били щастливи преди това.

Ето защо моя съвет №1 към бащите е: НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ СЕКСА! С извоюване на време за секс, новите бащи всъщност изпълняват една жизнено важна функция във връзката – да върнат тяхната половинка отново във взаимоотношението и да им напомнят, че на първо място те са двойка.

Неотдавна пътувах със самолет заедно с децата си. Реших да изслушам инструкциите за сигурността, които обикновенно пропускам. Бях направо поразен от една изключително елементарна инструкция. Тя гласеше: “В този случай се спускат кислородните маски. Сложете първо на себе си и след това на вашите деца”Трябва да се погрижиш първо за себе си, за да бъдеш способен да се погрижиш и за децата си.

В брака, постоянно поставяме децата на първо място – до такава степен, че допускаме връзката с половинката ни да се задуши и в резултат да увреди способността ни да бъдем добри родители.

Така че, какво можете да направите, за да поддържате секса жив по време на бебешките години, а и след това?


1. Излизайте и се наслаждавайте редовно на интимни срещи, възможно най-скоро. Познавам много двойки, чиито малки деца ходят, говорят, дори четат, а родителите все още не са излезли дори и една вечер сами.

2. Насочете несексуалната си интимност, която показвате извън спалнята, към половинката си. Децата са главните попиватели на тази интимност, но трябва да запазите малко и за вашия партньор. Например, проучванията показват, че една 30 секундна прегръдка повишава нивото на окситоцин, както при мъжа, така и при жената. Окситоцинът е познат като “хормонът на прегръдката” и създава чувство на доверие, затова действайте и се прегръщайте!

3. Не позволявайте на децата да спят в леглото ви. О, това го знам твърде добре! Не само, че логистично е трудно да се прави секс така, но също пречи на интимността между мъжа и жената и не позволява на децата да “отрежат пъпната връв”.

4. Жени, направете усилие да преоткриете вашето усещане за сексуално самочувствие. Зная, че е трудно да се чувствате секси, когато сте майка, но кажете на вашия мъж, какво може да прави, за да ви помогне в това.

5. Правете секс. Изглежда очевидно, но понякога трябва съзнателно да действате, като оставите умът да следва тялото ви. Много нови майки казват, че искат да искат секс, но не могат. Затова пробвайте – ще ви хареса. Сексът поражда секс и ако не го практикувате, може да го изгубите.

И накрая – всички родители искат децата им да бъдат щастливи. Затова се опитваме да им дадем всичко – от отделяне на пари за учение, до отказ от нашата собствена кариера, за да сме с тях вкъщи. Но в крайна сметка, щастливото дете е част от щастливо семейство. В сърцето на щастливото семейство са двамата родители, които са свързани, обичат се и са интимни един с друг. Да станеш родител не означава да бъдеш винаги самопожертвователен, а означава да станеш егоистичен за нещата, които наистина имат значение – едно от тях е вашия сексуален живот.

Източник: thechart.blogs.cnn.com


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 93: “Мъдрости, секс след раждане, самозадоволяване”

Епизод 90: “Секс и деца, лоши мисли, просто приятели”

Епизод 74: “Без секс, брак и секс, Божията роля”

Не чакайте прекалено дълго, за да имате бебе!

bremennost-rajdane-roditel-bebe-dete

Една статия на Daily Mail. 

Кралският колеж на акушерите и гинеколозите предупреждава в свое мащабно изследване: Не чакайте прекалено дълго, за да имате бебе, защото жените на 35 са с 6 пъти по-голяма вероятност да имат проблеми при забременяването отколкото онези, които са 10 години по-млади”.

Статията казва, че по-възрастните родители сами си причиняват трудност в това да имат деца – като увеличават вероятността за сериозни медицински усложнения, както за майката, така и за бебето. Когато наближи 40, една жена е по-вероятно да направи спонтанен аборт, отколкото да роди!

Мъжката оплодителна способност също намалява стремглаво след 25 годишна възраст като докторите са изчислили, че за 40-годишния мъж, отнема средно 2 години, за да оплоди партньорката си, дори и ако тя е в 20-те си години.

Изследването е един ясен и авторитетен призив за събуждане и осъзнаване на опасностите от късното родителство. За съжаление, все повече двойки правят точно това без напълно да разбират последиците и рисковете.

Според данните в изследването на Кралския колеж, впечатляващите 30% от 35 годишните губят повече от година, за да стигнат до бременност, докато едва 5% от 25-годишните имат такъв проблем.

Бременните майки, които са в края на 30-те и 40-те си години, е много по-вероятно да страдат от усложнения като прееклампсия, извънматочна бременност, спонтанен аборт или раждане на мъртво дете. В същото време вероятността да родят с Цезарово сечение е значително по-голяма.

Децата, които им се раждат, е вероятно да бъдат недоносени, по-малки по размер, или да имат синдрома на Даун, както и други генетични заболявания.

Лекуването на безплодието дава успешни резултати само за 3% от жените над 44! Повече от половината жени, които се лекуват за безплодие и са над 40, използват донорски яйцеклетки, защото техните собствени са намалели, или качеството на оставащите не е достатъчно добро.

Статията публикувана в медицинското списание Акушер и Гинеколог, ни дава информация, че рисковете от отложеното късно родителство трябва да бъдат преподавани в училище заедно с уроците за безопасен секс.

“Жените постигат кариерен успех и тогава решават, че искат да имат семейство, но докато това време дойде е твърде късно и не могат да върнат времето назад”.

Източник: dailymail.com


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 39: “Безплодие, ин витро, секс, порнография”

Епизод 56: “Деца и секс, влюбен ли съм, секс на старини, похотлив приятел”

Епизод 78: “Възраст за брак, мъже трябва да знаят, критика”

Защо им позволяваме да се обличат така?

teenager-nachin-na-oblichane

Коя тинейджърка не иска да бъде привлекателна, търсена и популярна? А и коя майка не иска да помогне на дъщеря си в тази кауза?

В бледо тюркоазената дамска тоалетна, те се скупчват пред огледалото, оправят си грима и слагат бляскаво червило, сресват косите си, оправят чорпогащите и си клюкарят.

Облечени в минижупи, застрашителни високи токчета, бляскави висящи обеци, очите им тежко гримирани с черно-перлено и нефрит, те приличат буквално на ято тропически птици. Няколко минути по-късно, те се връщат на дансинга, където показват всичко, което имат под ярките светлини на прожекторите.

В голямата си част обаче, няма какво толкова да покажат. Тази конкретна група от парти маняци се състои от 12-13 годишни момичета.

Момичетата на новото време в тинейджърска и дори по-ранна възраст, са бомбандирани с образи и продукти, които яростно натрапват предимствата на сексуалната привлекателност. Но трябва ли ние като родители, да се поддаваме на тяхното желание “да се обличат като всички останали”?

Защо толкова много от нас, не само позволяваме на нашите тинейджърки да се обличат така, но дори им даваме пари, за да го правят?

Зададох този въпрос на приятелка, чиято дъщеря е част от частно, изцяло момичешко училище в Ню Йорк. “Да ти кажа, не е много по-различно от времето в което ние бяхме ученички, ми каза тя. “Момичетата в секси облекло са бързите момичета. Те имат снимки във Facebook как отварят бутилка шампанско, като Парис Хилтън например. Понякога майките и бащите допринасят към това като пазаруват с тях, организират им партита в клубове. Абе все едно казват – виж колко е готина дъщеря ми!”. Но защо, питам аз? “Мисля, че това е нещо, което сближава”, ми отговаря тя. “Всичко започва с това, че още от ранна възраст мама и дъщеря правят маникюра си заедно и продължава оттам нататък”.

Аз пък имам друга теория. Всичко е свързано с това, че жените от моето поколение сме конфронтирани за неща, които сме правили в миналото и за които съжаляваме в днешно време. Моя позната, вече с две големи дъщери, ми каза, “Ако можех да се върна назад, дори не бих спала със съпруга си, преди да сключим брак. Сексът е най-мощното нещо, което съществува, а нашето поколение изобщо не разбираше това!”

Ние сме първите майки в историята, които са израстнали с широко разпространения контрол на раждаемостта, първите които изобщо не се притесняваха да забременеят. Ние също сме първите, които не само бяхме освободени от старомодни страхове относно нашата репутация, но дори, притискани от своите връстници и културата, откривахме истинската си женственост в спалнята. Разбира се, не всички измежду нас тънат в самосъжаление сега – познавам жени от моето поколение, които изчакаха до брака – но като цяло това беше нормалното сред връзстниците ми.

Така че, ето ни сега – поколението на феминисти, постфеминисти и на противозачатъчните. Някак си оцеляхме през тийн и студентските ни години (с изключение на онези които не успяха) и сега с изключение на няколко мормони, евангелски вярващи и ортодоксални евреи, масите измежду нас са неспособни да научат синовете и дъщерите си как да не отдават телата си толкова бързо. Ние се изложихме и затова не искаме да бъдем, Боже опази, наречени лицемери.

Все още обаче, сред приятелките ми има силно желание да се върнем назад. Не познавам дори и една, която да няма чувства на продължителен дискомфорт, когато стане дума за сексуалното й минало. Когато говорим на тази тема, не познавам дори и една жена, която да каже че би искала да е “експериментирала” повече.

А що се отнася до момичетата, ако ги попиташ защо се обличат по този начин, те биха отговори горе долу по същия начин, по който аз отговарях на моята майка: “Кво толкова?”, “Ами това е модерно сега”, “Може ли да не се месиш?” Коя тийнейджърка не иска да бъде привлекателна, търсена и популярна? А и коя майка не иска да помогне на дъщеря си в тази кауза? В моя случай, когато видя дъщеря си облечена в стил “да ти падне ченето”, изпитвам нещо близко до тръпка – особено след като съм преминала възрастта в която да се обръщат след мен.

През последните години, разбира се, безразборният полов живот удари нови висоти (той винаги го прави!), с писането на сексуални съобщения между деца в пред тийнейджърска възраст, уреждането на “сексуални срещи” сред тийнейджърите и студентите, и постоянният поток от полу-порнография, който тече от всички медийни източници. Разнородни сексуални опитности – колкото повече, толкова по-добре – са днешната социална норма.

Не искам да се връщаме в епохата на корсетите или на двойните стандарти. Двойният стандарт, който окуражава мъжа да ходи и се задоволява безразборно, докато заклеймява жената, ако прави това, е колкото глупав, толкова и унищожителен. Ако си жена, която спи с всеки, нямаш нужда от заклеймяване, а от терапия и помощ.

За родителите е доста често срещано да отричат действителността. Не бихме си и помислили да оставим дъщеря си в университета и да кажем: “Учи много и старателно си чисти зъбите всяка вечер, а и мила, моля те лягай си всяка вечер с различни!” Но на практика им казваме точно това като им позволяваме да се обличат по предизвикателен начин, докато все още живеят под покрива ни.


Източник: The Wall Street Journal


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 82: “Тийн мода, изкушения, геймърство, орален секс, целувката”

Епизод 72: “Скандални тийн, чувства, онлайн любов”

Шокираща новина за разводите – повечето бракове оцеляват!

brak-vzaimootnoshenia-razvod-statistika

Повечето хора вярват, че само половината от американските браковете оцеляват. Но водеща изследователка съобщава, че реалната честота на разводите е много по-ниска и винаги е била такава.

Шонти Фелдан е била обучена за изследовател в Харвард. Тя и съпругът й – Джеф, помагат на хората с техните бракове и взаимоотношения чрез бестселъри, като “Само за жени” и “Само за мъже”.

В началото на кариерата си те често са цитирали в техните трудове и на конференции статистиката, която са приемали за достоверна, а именно, че повечето бракове са нещастни и 50% от тях завършват с развод, дори и при вярващите хора. Тогава преди осем години, те помолили своя асистент да намери конкретното проучване, за да го включат е една статия за развода, която пишели. След доста ровене, нито той, нито те намерили такова проучване и такива проценти.

Това е отприщило един личен, дългогодишен “кръстоносен” поход, за да се преровят невероятно сложните и понякога противоречащи си изследвания и да се намери истината. Изненадващите открития са представени в новата им книга – “Добрите новини за брака”.

Реалните статистики за развода са следните:

Между 20% и 25% от първите бракове са завършили с развод. Това все още е доста висок процент, но е доста по-добре от онова, което хората си мислят.

В действителност, числото 50% е дошло от предвиждания, които изследователите са правили, като са мислили, че показателят за разводи ще стане такова число, след като са наблюдавали нарастващия брой на разводи през 70-те и началото на 80-те. Тогава в различните щати са прокарвали закони, в които не се е търсила вина за разтрогването на брака, т.е. създадена е опцията “по взаимно съгласие”.

“Но показателят за разводи пада”, казват те. “Ние никога не стигнахме тези стойности. Дори не се приближихме до 50%”.

И този показател дори е по-нисък сред хората, които ходят на църква, където вероятността една двойка да се разведе не е повече от 15%.

Безнадеждността = Развод

След като истината за тези много по-ниски данни за степента на разводи започва да се разпростанява, тя ще даде надежда на хората, което често е главната съставка, която прави брака да трае дълго. Безнадеждността всъщност може да доведе до развод. Това чувство на безполезност само по себе си събаря браковете. Проблемът е, че имаме разпространено в културата ни чувство на безполезност относно брака. То се базира на всички тези обезкуражителни вярвания, а повечето от тях просто не са истина. Библията казва, че “отложената надежда прави сърцето болно”, а ние сме толкова повлияни от числа и култура.

Тази двойка има още шокиращи данни: 4 от 5 брака са щастливи. Това число триумфира над популярното вярване, че само около 30% от браковете са щастливи. Те също посочват друго проучване, което доказва, че повечето нещастно женени могат да променят брака си и да го направят щастлив.

“Изследванията показват, че ако останат женени в продължение на 5 години, то почти 80% от тях ще бъдат щастливи 5 години по-късно”, казва тя.

“Добрите новини за брака” също разкрива, че показателят за развод между онези, които са активни в тяхната църква е 27% до 50% по-нисък отколкото сред хората, които не ходят на църква.


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 71: “Развод, отворена връзка, внимание, секс”

Епизод 54: “Съвместимост в брака и секса”

Епизод 53: “Нещастен брак или развод, обвързване, наказание, егоизъм”

Всеки със своето голямо “НО”

kazvane-na-no-viara-bog

В ума на хората сякаш тази малка думичка от 2 букви има силата да дискредитира всичко. Хората чуват истината, може да получават най-добрите насоки и мъдрост за живота си, но изричайки думичката “но” вярват, че правилата спират да важат за тях и не са длъжни да се вслушат в истината. Все пак, тяхното голямо “НО” мигновено затрива всичко.

Ето няколко примери:

Млада двойка християни правят секс заедно. Идват при мен за съвет и аз им обяснявам Библейската истина, че това, което правят е грях и е против думите на Бог. Показвам им стихове, които говорят за това, на което те отговорят: “НО ние не чувстваме, че това, което правим е грешно!

Друг мъж, който твърди, че е вярващ, изневерява на жена си. Смята, че любовницата му е сродната душа, която е търсил – затова се развежда с жена си. Отново му обяснявам какво казва Библията по въпроса – че изневярата е грях и да се разведеш, когато другият не ти е изневерявал е неправилно. Подчертавам, че БОГ го казва. Тогава “чудото” отново се случва, защото той ми отговори: “НО аз наистина вярвам, че Бог ме събра с тази жена, защото иска да сме щастливи.”

Друг пример, който не включва секс. Евангелието от Лука разказва за човек, който отишъл при Исус и го питал какво да направи, за да има вечен живот. Исус го пита какво казва закона и човекът му отговаря:

“Обичай Господа твоя Бог с цялото си сърце и цялата си душа; с всичката си сила и с целия си ум. Обичай ближния както себе си.”

Исус му отговаря:

“Прави това и ще живееш!”

Но явно това не е било достатъчно за човека и той продължава да разпитва Исус:

“Но кой е моя ближен?”

Тогава Исус разказва историята, в която един човек е пребит от разбойници на пътя. Край него минават един левит, а след това и свещеник (все религиозни хора), но си продължават по пътя, без да му помогнат.

Накрая идва един самарянин (една група, които са били считани за измет). Той се смилява за човека, взима го, завежда го в клиника и плаща лечението и престоя му.

Тогава Исус пита:

“Кой от тези тримата е бил ближен на пострадалия човек?”

И експертите на закона отговарят:

“Онзи, който му е показал милост!”

Исус отговаря:

“И вие правете така!”

Невероятно е, че точно религиозните хора не са показали милост. Явно не са имали време да спрат и помогнат, защото са бързали за молитвено събиране.

Исус ни заповядва да ОБИЧАМЕ хората. Той не казва “знайте за това и ще живеете”, а “правете това и ще живеете”! Означава, че на практика трябва да обичаме другите, а не само да говорим за това, или да го изучаваме в Библията.

Означава да обичаме онези налудничеви роднини, нашия брачен партньор, който ни дразни, ужасните съседи, гадните колеги и шефа, който само ни използва. Още повече трябва да показваме любов към самотни майки, бедни, хора в беда, бездомни, възрастни, болни и хора с недъзи.

Като християни седим с години в църквата, слушаме истината, но винаги слагаме след нея нашето голямо “НО” и обясняваме, защо не можем да направим това, което уж вярваме.

Оправданията са всякакви. Знам какво казва Библията:

– НО…Мъжът ми е толкова гаден и нараняващ! Бог не може да очаква от мен да го обичам.

НО…Жена ми не ми дава достатъчно секс, така че мога да гледам порно и да се самозадоволявам.

НО…Баща ми ме нарани и не заслужава да му простя.

НО…Свекървата ми е ужасна! Не съм длъжна да я каня на рожденните дни на децата.

НО…Не можем да дадем пари за този нуждаещ се човек, защото отиваме на море.

НО…Не мога да давам десятък, защото имам толкова сметки за плащане.

НО… съм твърде зает!

Хайде! Нека поне си признаем, че не искаме да следваме истината! Не живей така, сякаш твоето “НО” е картата, която винаги те извинява пред Всемогъщия Бог! Поне бъди честен и кажи: Много ми е трудно да изпълнявам Великата заповед. Не искам да умра за себе си и егоизма си.”

Но не казвай: О, аз обичам Бог, но мразя мъжа си!”

Не се оприличавай на вярващ и в същото време да се оправдаваш защо не може да живееш така, както Библията казва.

Мислите ли, че на съдния ден ще можем да излезем пред Бог с нашите “НО” (т.е. оправдания)? Мислите ли, че Бог ще слуша оправданията ни и ще си каже: Да разбирам! Наистина прав си! Явно не съм бил разумен, когато съм казал тези неща в Библията. Ти си изключение. Наистина не е можело да живееш по този начин.”

Библията казва в Галатяни 6:7: Не се заблуждавайте! Бог не е за подигравка! Каквото посее човек, това и ще пожъне.”

И в края на този стих няма “НО”!

Източник: markgungor.com


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 88: “Очаквания, страх, хазарт, споделяне, да бъдеш намерен”

10 причини, поради които не е толкова лошо да се ожениш млад

mlado-semeistvo-vazrast-za-brak

Зрялостта не идва с възрастта, а с преживяванията, които имаме в живота. Женените могат да преминат през тях заедно!

Моята съпруга и аз се оженихме в началото на 20-те си години.

Ето 10 причини, поради които се радваме, че го направихме:

1. Имахме много по-малко проблеми, които пренесохме в брака си. Обикновено, когато човек е ходил години наред с много различни партньори, късал е много връзки и взаимоотношения, натрупва душевен “багаж” и вътрешни проблеми, които пренася в брака си.

2. Израснахме много по-бързо, поради отговорностите на брачния живот.

3. Бяхме млади и имахме достатъчно време да се забавляваме много, преди да се родят децата ни.

4. Нямахме сериозно утвърдени навици, защото не бяхме живели дълго независим живот. Затова ни беше много по-лесно да се напаснем в съжителството си.

5. Беше много по-лесно да се променяме, така че да изградим здрав брак. С други думи, беше ни лесно да правим компромиси и жертви, което ни помогна да се превърнем в зрели хора.

6. Нямахме много пари, което ни научи да си правим бюджет и да управляваме добре парите си.

7. Първият ни апартамент беше изключително малък. Споделяхме всеки малък напредък.

8. Обичаме спомените от “младата ни любов”. Но от тогава имаме още повече романтика в брака си, защото се познаваме по-добре от всякога, поради 4-те десетилетия, в които сме живели заедно. Това е красотата на “старата любов”.

9. Не ходехме постоянно по купони и да живеем безразсъдно. По-скоро си помагахме да постигнем целите си. И двамата учехме в университет, когато се оженихме.

10. Живеем с човека, който е бил с нас през най-трудните и най-приятните години на живота ни. Отгледахме децата си заедно и сега се наслаждаваме на внуци.

Притчи 5:18 казва: “Наслаждавай се на жената на младостта си”. Нашият живот е доказателство, че този стих е верен.

Източник: calledtogether.wordpress.com


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 78: “Възраст за брак, мъже трябва да знаят, критика”

Епизод 55: “Харесване, подходящ партньор, уважение, святост”

Епизод 49: “В търсене на половинката, изкушения, липса на секс, порнография”

Истинските мъже поемат ръководството

majete-trqbva-da-poemat-rakovodstvoto

“Жена ми никога няма да ми позволи това!”

Не мога да ви кажа колко често съм чувал тези думи. Моят отговор е прост: “Някога питал ли си?”. Отговорът е почти винаги отрицателен. Появява се онзи поглед на отегчение и продължаваме разговора нататък.

Новата интригуваща книга “Възмъжаване” с автор Кай Химовиц, разкрива кризата на мъжество в западната култура. Нещо не е наред с американския мъж. Все по-често мъжете се оказваме по-малко образовани от жените, ударени сме по-силно от рецесията и много по-малко измежду нас посещаваме църковни събирания. Казано просто, в едно силно феминизирано общество, съставено от семейства с двама работещи, често не знаем каква е нашата роля.

Тази криза е неизбежен резултат от прогресивната промяна на обществената култура, която започна с т.нар. “феминизиран мъж”, после се придвижи към “детинския мъж” и завършва с държава препълнена и заразена от разбити семейства, загубен икономически потенциал и дисфункционални взаимоотношения.

“Феминизираният мъж” представлява перфектното, дори бурно сътрудничество между радикалния феминизъм и досадно мекушавото и сантиментално християнство, което доминира в повечето от нашите евангелски църкви.

Какво общо имат феминистите и евангелските християни? И двете т.нар. фракции непрекъснато представят типично мъжките черти – да кажем, агресия или приключенство – като пороци, а типично женските черти като емоционалност или фокусиране върху взаимоотношенията, като добродетели.

В резултат получаваме странна форма на “женствено емоционално порно” (фразата е на жена ми), в която идеалният мъж, в много основни отношения, се превръща в жена – емоционално предразположен, винаги с желание да говори, не се страхува да пролее някоя сълза, а също така готов, с желание и способен да поеме задълженията в дома.

Не мога да ви опиша колко често съм бил на християнски конференции или съм слушал проповеди, в които ми се казва че “истинските мъже” трябва да се държат точно така, че “истинските мъже” имат “куража” да оставят настрана емоционалната си дистанцираност и да комуникират емоционално със съпругите си, а също и да казват “не” на кариерите си.

На мъжете им е казвано да бъдат “христоподобни” от пастори, които представят един феминизиран Христос – един Исус, който мие крака (или дори ги разтрива) и който никога не прочиства храма, един Исус на нежните думи и не на справедливия гняв, един Исус, който винаги служи и никога не ръководи.

Но този модел пропадна. И то гръмко! Милиони мъже с горчивина засвидетелстват, че те могат да се стремят към женствено-дефинирана емоционална перфектност колкото си искат, но не само ще се провалят в достигането на тази цел, но и често ще се окажат обект на отхвърляне и подигравка. Ще се окажат в едни а-сексуални или безполови бракове с надменни и презрителни жени, които доминират в дома. (“Нека да питам шефа” е популярен полушеговит отговор, който съпругът дава на всеки въпрос относно ден или уикенд извън дома).

Никой не е щастлив: нито жените, които изоставят мъжете си с нарастваща честота, нито съпрузите, които са загърбили природата си, в отчаян стремеж към синхрон с културата.

Често крайният резултат от това разтройство на мъжа, е превръщането му в мъж-дете, един нихилистичен, ленив, безцелен, безчестен търсач на неангажиращи взаимоотношения. Своеобразен лентяй – бунтовник, който се е отказал от всички добродетели и се наслаждава във всякакви пороци. Напълно иронично, този мъж-дете никак не страда от липса на женско внимание. Агресивният му варинат се отдава на любов и после изоставя, без да го е грижа за емоциите на другите, в постоянно търсене на следващото завоевание. Пасивният мъж-дете от друга страна свива притихнало раменете си при поредния конфликт и включва плейстейшъна докато неговата дългогодишна, реална приятелка тръгва за работа.

Естествено, има алтернатива и тя е библейска. Не, не меката, ултра чувствителна версия на “библейска” алтернатива, която доминира в евангелските малки групи. Но тази представена от здравия, агресивен и почтен пример на истинските мъже в Библията. Там, мъжете ходят на война по заповед на Бог. Там, мъжете се сблъскват със смъртта далеч от дома, заради Истината. Там, мъжете конфронтират силните и се справят с несправедливостта. Там, мъжете наистина водят.

Но има и още. Не всичко е агресия и конфронтация. Картината е наситена с приятни моменти измежду жестоките, с голяма нежност и да, дълбока емоция смесена с необходимия стоицизъм и желязна увереност. Ти полагаш живота за семейството си, дори докато го водиш, а ти го водиш със същия авторитет, с който Христос води църквата си.

Източник: patheos.com


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 86: “Феминизъм, кариера, афера, втори брак”

Епизод 78: “Възраст за брак, мъже трябва да знаят, критика”

Епизод 77: “Мъже и домакинство, пристрастявaния, изневяра”

Колкото по-голямо семейство, толкова по-добре!

mnogodetno-semeistvo-deca

Водещият от Скай Нюз, Колин Брейзиър, прекара последните пет години в събиране на доказателства, които подкрепят идеята, че големите семейства са НЕЩО НАИСТИНА ДОБРО.

Колин казва: “Толкова често ни говорят за недостатъците на големите семейства, че вече забравихме какви са скритите им предимства”. В началото той не е имал петте деца, които има сега, но е бил наясно, че всички тези приказки как отглеждането на едно дете струва колкото покупката на семейна къща са врели-некипели. С ползването на споделени спални, бани и играчки, той споделя как отглеждането на всяко едно допълнително дете в голямото семейство излиза доста по-евтино, отколкото в малкото семейство. Още по-малко е съгласен с несправедливата калкулация, че всяко дете добавя едни допълнителни 750 тона въглероден диоксид към околната среда.

“Един човек от едно четиричленно домакинство употребява електричество наполовина в сравнение с един човек, който живее сам. Хората, които замърсяват планетата са необвързаните хора, които живеят сами в тузарски апартаменти. Някой трябва да опровергае тези нелепи и безсмислени истории.”, казва той.

За това време, Колин не само е събрал аргументи в защита на големите семейства, но вече е готов да атакува. Децата, които живеят в една и съща спалня са физически по-здрави от тези, които живеят самостоятелно, защото имунната им система се заздравява от прихващането на дребни болести един от друг в ранните им години. Дори ако им е тясно и трябва да изтърпяват това, че не могат винаги да имат новите маратонки или играчките, които искат – това е много добър опит за тях.

Хората от големи семейства имат добър шанс за успех в брака, тъй като са свикнали да споделят нещата си. Децата в големите семейства са предпазени от натиска на болезнено амбициозни родители, които имат тенденцията да бдят като орли над главите им. Според наскоро проведено изследване на УНИЦЕФ, именно поради такива родители британските деца са най-нещастните измежду всички други в развитите страни. Семействата с няколко деца имат по-трезва преценка по отношение на техните таланти.

Изпълнението на домашните задължения е предизвикателство в големите семейства. Добре осигурените могат да си позволят да назначат армия от чистачи да ходи след цялата челяд и да оправя, но останалите от нас разчитат на децата да се грижат за себе си. С една лека, но контролируема небрежност, те се принуждават да се научат да чистят, готвят, приготвят неща за себе си и да наглеждат по-малките. Може и да мърморят, но така придобиват много солидни умения за живота, по-добри дори от свиренето на цигулка. По-малките деца получават по-малко родителска помощ за домашните си, но техните по-големи братя и сестри играят ролята на учители и така малките се учат да се справят сами.

Децата от големи семейства също е много малко вероятно да бъдат членове на странни групи в училище. След като вече са се боричкали достатъчно със своите братя и сестри,  в повечето случаи са отзивчиви и се включват в класните дейности. Една не-икономическа и не-екологична причина, поради която родителите се ограничават с малки семейства в днешно време е, защото им харесва идеята да развиват приятелства с техните мини “копия”. В големите семейства взаимоотношенията между братята и сестрите стават по-важни от тези с родителите, които са прекалено заети, за да осигуряват препитанието на семейството и всичките дейности, които то върши. Това също носи предимства – от една страна в големите семейства братята и сестрите имат повече хора, с които да завързват приятелства, а от друга – така винаги има някой който да даде съвет или да действа като “портаджия”, ако някой прави нещо нередно.

Тази липса на силна връзка родител/дете означава също, че младежите на двадесет и няколко години е малко вероятно да се присъединят към масата от техни връстници, които все още живеят у дома, държат се като “детевъзрастни” и са доста преминали възрастта, в която би трябвало да са поели отговорност за живота си. Те също са по-добри като станат родители, имат по-малко нужда от постоянните напътствия на Супермама, защото имат опит и са виждали как се прави.

Ето още предимства на големите семейства, който Брейзиър изтъква: 

* Децата от големи семейства се бият рядко и са по-добри в създаването и поддържането на приятелства.

* Чрез своите братя и сестри, децата се учат на емпатия, работа в екип, отложено задоволяване на нуждите, управление на времето и как да разрешават конфликти.

* Децата с няколко братя и сестри страдат по-рядко от астма, екзема и сенна хрема. Рядко ходят на лекар и имат по-малък риск от левкемия, рак и диабет.

* По-големите братя и сестри пазят по-малките от това да бъдат тормозени в училище.

* В големите семейства игрите не се наблюдават толкова изкъсо. Децата се учат да поемат риск, което ги прави по-добри работници и работодатели.

* Децата в големите семейства се учат да готвят, да мият съдовете и да гладят.

* В големите семейства вещите се ползват по-продължително време.

* Децата които израстват с братя и сестри се разбират по-добре с противоположния пол и имат по-малко разводи.


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тази тема, може да го чуете в:

Епизод 56: “Деца и секс, влюбен ли съм, секс на старини, похотлив приятел”

Епизод 54: “Съвместимост в брака и секса”

Брак след гимназията: Историята на Ивелин и Мария и какво е да си женен на 18!

dvoika-brak-na-ranna-vazrast-liubov

Ивелин и Мария са млада двойка, която се жени веднага след гимназията – рядкост за нашето общество. Те разказват какво ги събира заедно и какво е чувството на 30 вече да се радваш на 10 години семеен живот.


Как се запонзахте и кога?

Ивелин: “Запознахме се на детски християнски лагер в село Априлци. Там се видяхме за първи път. И двамата бяхме на по 13-14 години. Имаме една година разлика във възрастта. Към днешна дата аз съм на 29, а Мария е на 28. Бързо се сприятелихме и следващите тийнейджърски години прекарвахме време, заедно в група с приятели.”


Kакво беше усещането да сключите брак толкова рано?

Мария: “Сключихме брак през август 2008 година – същата година, когато завършихме средното си образование. Аз бях на 18, а Ивелин – на 19. Първите няколко години от брака ни най-често срещаната реакция от страна на хората беше: “Как сте се оженили толкова рано?”, последвана от купища други въпроси от любопитство, удивление и нотка на почуда, респект, а понякога дори и надсмешка. Това повечето пъти ме дразнеше – все едно бях длъжна да давам многократно едно и също обяснение на познати и непознати, в университета или в държавната администарция.

Понякога реакциите ме караха да си мисля: Толкова ли е странно да се омъжиш на 18?” Ами да, странно и вече толкова далечно за днешното поколение и днешната реалност, където брака е нещо смешно, старомодно и осмивано. Медията, обществените фигури не само в България, а и навън промотират, че съжителство без брак е напълно естестввено.

Та, тази реакция получавахме в първите години от брака ни. Спомням си как дори в някои ситуации (когато с учуда питат: “Вие сте женени? На колко години сте?”) се споглеждахме неловко с усмивка, мислейки си как отново трябва да даваме обяснения. И защо? Бракът е съвсем естествено продължение на любовтта между двама души. Това е деклариране на посвещение за цял живот пред нас, Бог и обществото. Решение за цял живот. И двамата бяхме развълнувани да направим тази стъпка. И тази смелост се засилваше и поради подкрепата на семействата ни. Това е много важен фактор!”


Имахте ли битки, страхове?

Ивелин: “Страхове сме нямали. По-скоро през годините сме се сблъсквали с много трудности поради обстоятелства и решения, които сме взимали като семейство.

В самото начало, в първите години, заедно се изграждахме като личности. Буквално израснахме заедно! Записахме да учим заедно висше, в един и същи университет, една и съща специалност – бяхме неразделни. От лекции вкъщи, от вкъщи на среща с приятели, а неделите на църква. Прекарвахме толкова много време заедно, което ни помогна да се опознаем още повече и да заздравим връзката си.

Уникално е как след няколко месеца, години, осъзнаваш колко добре познаваш един човек и буквално можеш да четеш мислите му! Това за нас е благословението на брака, свръхестествено!

Нашите родители, приятели и лидери са винаги до нас. Тяхната подкрепа играе огромна роля. Фактът, че може да се обърнеш за помощ, съвет, мнение по всяко време, е безценно! И сме много благодарни за това!”


След 10 години заедно какви според вас са предимствата на това да се ожениш рано?

Мария: “Заедно се учехме на твърдост, вяра, упоритост. Заедно осъзнахме, какви сме един за друг – той е най-близкият ми човек на света. Заедно разбрахме какво е да се отделиш и да излезеш от комфортната си зона.”


Защо според вас хората се женят все по-късно и какво бихте им казали, за да ги насърчите относно брака и децата?

Мария: “Явната причина е манипулацията на обществото, медията, примера от семейството и ред други причини. Но важното е дали човек ще се повлие и дали ще реши да следва този пример. След почти 10 години брак може да кажем от личен опит, че бракът е добро нещо. Бракът е за всеки – той е най-естественото продължение на любовта.

Ние бяхме още деца на по 18 – без пари, без имоти, бези коли, образование и работа, току-що завършили училище, но с хиляди мечти за бъдещето. Имахме визия да следваме мечтите си – заедно ръка за ръка, подкрепяйки се.”


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тема брак на ранна възраст, може да го чуете в:

Епизод 78: “Възраст за брак, мъже трябва да знаят, критика”

Епизод 55: “Харесване, подходящ партньор”

Епизод 17: “Тинейджърска романтика”