Брак след гимназията: Историята на Ивелин и Мария и какво е да си женен на 18!

dvoika-brak-na-ranna-vazrast-liubov

Ивелин и Мария са млада двойка, която се жени веднага след гимназията – рядкост за нашето общество. Те разказват какво ги събира заедно и какво е чувството на 30 вече да се радваш на 10 години семеен живот.


Как се запонзахте и кога?

Ивелин: “Запознахме се на детски християнски лагер в село Априлци. Там се видяхме за първи път. И двамата бяхме на по 13-14 години. Имаме една година разлика във възрастта. Към днешна дата аз съм на 29, а Мария е на 28. Бързо се сприятелихме и следващите тийнейджърски години прекарвахме време, заедно в група с приятели.”


Kакво беше усещането да сключите брак толкова рано?

Мария: “Сключихме брак през август 2008 година – същата година, когато завършихме средното си образование. Аз бях на 18, а Ивелин – на 19. Първите няколко години от брака ни най-често срещаната реакция от страна на хората беше: “Как сте се оженили толкова рано?”, последвана от купища други въпроси от любопитство, удивление и нотка на почуда, респект, а понякога дори и надсмешка. Това повечето пъти ме дразнеше – все едно бях длъжна да давам многократно едно и също обяснение на познати и непознати, в университета или в държавната администарция.

Понякога реакциите ме караха да си мисля: Толкова ли е странно да се омъжиш на 18?” Ами да, странно и вече толкова далечно за днешното поколение и днешната реалност, където брака е нещо смешно, старомодно и осмивано. Медията, обществените фигури не само в България, а и навън промотират, че съжителство без брак е напълно естестввено.

Та, тази реакция получавахме в първите години от брака ни. Спомням си как дори в някои ситуации (когато с учуда питат: “Вие сте женени? На колко години сте?”) се споглеждахме неловко с усмивка, мислейки си как отново трябва да даваме обяснения. И защо? Бракът е съвсем естествено продължение на любовтта между двама души. Това е деклариране на посвещение за цял живот пред нас, Бог и обществото. Решение за цял живот. И двамата бяхме развълнувани да направим тази стъпка. И тази смелост се засилваше и поради подкрепата на семействата ни. Това е много важен фактор!”


Имахте ли битки, страхове?

Ивелин: “Страхове сме нямали. По-скоро през годините сме се сблъсквали с много трудности поради обстоятелства и решения, които сме взимали като семейство.

В самото начало, в първите години, заедно се изграждахме като личности. Буквално израснахме заедно! Записахме да учим заедно висше, в един и същи университет, една и съща специалност – бяхме неразделни. От лекции вкъщи, от вкъщи на среща с приятели, а неделите на църква. Прекарвахме толкова много време заедно, което ни помогна да се опознаем още повече и да заздравим връзката си.

Уникално е как след няколко месеца, години, осъзнаваш колко добре познаваш един човек и буквално можеш да четеш мислите му! Това за нас е благословението на брака, свръхестествено!

Нашите родители, приятели и лидери са винаги до нас. Тяхната подкрепа играе огромна роля. Фактът, че може да се обърнеш за помощ, съвет, мнение по всяко време, е безценно! И сме много благодарни за това!”


След 10 години заедно какви според вас са предимствата на това да се ожениш рано?

Мария: “Заедно се учехме на твърдост, вяра, упоритост. Заедно осъзнахме, какви сме един за друг – той е най-близкият ми човек на света. Заедно разбрахме какво е да се отделиш и да излезеш от комфортната си зона.”


Защо според вас хората се женят все по-късно и какво бихте им казали, за да ги насърчите относно брака и децата?

Мария: “Явната причина е манипулацията на обществото, медията, примера от семейството и ред други причини. Но важното е дали човек ще се повлие и дали ще реши да следва този пример. След почти 10 години брак може да кажем от личен опит, че бракът е добро нещо. Бракът е за всеки – той е най-естественото продължение на любовта.

Ние бяхме още деца на по 18 – без пари, без имоти, бези коли, образование и работа, току-що завършили училище, но с хиляди мечти за бъдещето. Имахме визия да следваме мечтите си – заедно ръка за ръка, подкрепяйки се.”


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори на тема брак на ранна възраст, може да го чуете в:

Епизод 78: “Възраст за брак, мъже трябва да знаят, критика”

Епизод 55: “Харесване, подходящ партньор”

Епизод 17: “Тинейджърска романтика”

7 признака, че имаш нездравословна душевна връзка

dushevna-vrazka-seksualna

Сексът е преживяване в три измерения – дух, душа и тяло. Всеки път когато правиш секс с някого, ти се свързваш с него. Д-р Даниел Амен пише в своята книга – “Промени мозъка си, промени живота си”, следното:

“Когато двама души правят секс, в мозъците и на двамата настъпват неврохимични промени, които предизвикват свързане на мозъчно и емоционално ниво. Мозъчното свързване е причината обиковения секс да не проработва за повечето хора на мозъчно и физическо ниво. Двама души може да решат да правят секс “просто за забавление”, без да разбират че се случва нещо на друго ниво: сексът увеличава емоционалната свързаност помежду им, независимо дали го искат или не.

Това се нарича душевна връзка. Сексът е като слепването на две парчета дърво и разделянето им на следващия ден. Разбира се, част от дървото от едното парче остава върху другото и обратно. Парче от твоя секс партньор (хубавото, лошото и грозното) остава в теб и обратно за целия ти живот. Само можеш да си представиш как изглежда, когато се свързваш с множество партньори. Нездравословните душевни връзки са често последица от създаването на доживотна връзка с различни партньори чрез сексуални контакти, но с които тази връзка е краткотрайна. Душевната връзка продължава много след като взаимоотношението е приключило и кара двамата сексуални партньори да се чувстват непълноценни.”


Ето 7 признака, че имаш нездравословна душевна връзка:

1. Ти си във физическо и/или емоционално, и/или духовно увреждащо взаимоотношение, но се “чувстваш” толкова привързан към този човек, че отказваш да отрежеш връзката и да поставиш граници с него/нея.

2. Може да си приключил едно взаимоотношение (дори и отдавна), но трескаво мислиш за другия човек (не можеш да го/я изкараш от главата си).

3. Когато правиш нещо – взимаш решение, разговаряш с някого и т.н., “усещаш”, че сякаш този човек е с теб или те наблюдава.

4. Когато правиш секс с някой друг (да се надяваме да е с твоя съпруг/съпруга), не можеш да се освободиш от фантазирането, че си с човека, с когото имаш душевна връзка.

5. Ти възприемаш негативните черти на човека, с когото душата ти е свързана и носиш техните постъпки, независимо дали си съгласен с тях или не.

6. Защитаваш правото си да останеш във взаимоотношение с човека, с когото душата ти е свързана, въпреки че то оказва негативен ефект или дори унищожава важните взаимоотношения в твоя живот (съпруг/съпруга, деца, лидери и др.)

7. Имаш еднакви преживявания и/или “настроения” като човека с когото имаш душевна връзка. Това може да включва дори неща като болест, пристрастявания  и др.

1 Кор. 6:15 “Не знаете ли, че телата ви са части на Христос? Нима ще взема това, което е част на Христос, и ще го свържа с проститутка? В никакъв случай!” Защото Той казва: “Двамата ще станат едно цяло.”

Има надежда, ако се намираш в нездравословна душевна връзка! Не можеш да пропаднеш до там, че да не можеш да се възстановиш. Новия живот е на разположение за теб, ако се покаеш и помолиш Исус да ти прости. Прошката възстановява стандартите в живота ни и така можеш да живееш във свобода и надежда отново!


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Епизод 84: “Контролиращи хора, шок-въпроси”

Епизод 83: “Сложните връзки, обвързване, подходящ партньор, любовна драма”

Не е сложно!

facebook-relationship-status-its-complicated

Пия си сутришното кафе и спокойствието ми е нарушено от един от приятелите ми във Facebook – Теодор, който е променил статуса си от “във връзка” на “сложно е”. Това е последвано от няколко състрадателни коментари и тъжни емотиконки.

Аз имам приятелка от дълго време и ако си променя статуса на “сложно е” ще последва сеизмична реакция.

Лично аз никога не приемам този статус, защото идеята за “сложно е” е митНе казвам, че няма нищо сложно в света. Напротив – примерно квантова физика, мира в близкия изток. Но едно здравословно взаиоотношение не е сложно.

Въпреки че повечето хора са съгласни с това, обществото без да се замисля се съгласява с концепцията “сложно е” и я използва, за да прикрие купищата идиотщина и отказа да се погледне истината лице в лице.

По същия начин, всякакъв вид зависимости, насилие и петте години, през които имаш връзка с такъв човек, не са “сложни”, а “дисфункционални”. Няма нищо сложно в това, че обичаш да ходиш по нощни еротични заведение, че флиртуваш онлайн с гаджето си от училище или извличаш чувството си за значимост от подсвиркванията на непознати мъже.

Хората описват взаимоотношенията си, като “сложни”, въпреки че в сърцата си знаят, че ако поемат отговорност и честно погледнат фактите, това ще ги покаже в много лоша светлина. Вместо да признаят, че личните им проблеми пречат на щастието им, те избират да покрият истината с фрази, като “сложно е”.

Освен това, използвайки подобни фрази, започваме да вярваме, че любовта е някаква мистерия, която няма как изцяло да бъде разбрана – винаги нещо няма да е както трябва и постоянно нещата ще са сложни. Това е фина заблуда, чрез която избягваме семпли истини. Само защото нещо е трудно, не означава, че е непостижимо и сложно.

В повечето случаи, взаимоотношенията се провалят, поради слабостите на участниците в тях, а не защото да имаш взаимоотношение е толкова сложно.

Да, сложно е да правиш баланс между себепожертвователността и самоуважението.

Несъмнено е трудно да се лутаме в търсенето на партньор и да решаваме дали предпочитаме да останем сами или да бъдем с погрешния партньор. Доброто взаимоотношение изисква много от нас, но не изисква да подредим в правилен ред човешкия геном или да решим теоремата на Пиер дьо Ферма.

Преди всичко, за здравословното взаимоотношение е нужно да даваме най-доброто от себе си и да очакваме същото от другия.

Да, трудно е, но въобще не е сложно!


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Епизод 50: “Сложните връзки, егоизъм, смесени сигнали, гаджета, клюки”

Епизод 24: “87 години брак, външна красота”

Лъжите на Порнографията

lajite-na-pornografia

Всичко, което казва порнографията, редом с нейните поддръжници е лъжа! 

1. Това е просто забавление

Да се образоваш за секса, гледайки порно е като да учиш физика от Междузвездни войни. По-голямата част е само фантазии, които в реалния живот не са такива и ако се опиташ да ги приложиш, ще се провалиш и ще нараниш много хора. Знам, че си мислим, че сме твърде умни, за да оставим порното да промие мозъка ни относно секса, но не сме. Проучванията доказват, че хора, израстнали гледайки порно, за изключително невежи по върпосите за секса.

2. Порното не влияе на мисленето ми

Хиляди проучвания доказват, че това, което виждаме и слушаме ни променя. Десетки проучвания показват същото и за влиянието на порното върху човешкия мозък. Ако гледаш порно, се променят сексуалните ти желание, което ще доведе до все по-малко сексуално удовлетворение, каквото и да опитваш. Проучване показава, че мъжете гледащи агресивно порно, са по-агресивни и насилствени в секса. Когато гледаш определени сцени, те създават желание в теб да ги преживееш, или засилват вече съществуващо желение. Много мъже, когато гледат порно, стават недоволни и незадоволени от настоящия си сексуален живот.

3. На жените също им харесва

За да бъдем по-точно, трябва да кажем, че жените могат да се възбудят от порното, но това не означава, че искат да участват в такива сцени. От години жените са притискани да възприемат порнографията. От части това е заради пари, защото така клиентелата на порно индустрията ще се увеличи. Но други го правят, за да можели жените да са равни с мъжете. Майка ми имаше добър отговор на подобни аргументи – беше нещо за приятелите ми и скачане от мост. Въпреки, че света се опитва да ни накара да повярваме, че порното е нещо нормално, все повече жени са притеснени и недоволстват, когато партньорите им гледат порнография.

4. Прави секса по-хубав

И да и не! Може да предизвика възбуда, която прави секса по-лесен и по-бърз, а може и да предизвика по-силни усещания. Но “по-бързо” при мъжете не помага на жените. Лиспата на любовна игра е най-честото оплакване на жените, защото мъжа свършва много бързо. Това лишава жената от удоволствие, от което намалява желанието й за секс и така двойките правят секс все по-рядко. Друг чест проблем е, че някои мъже започват да стават неспособни да задържат ерекцията си по време на секс, ако не гледат порнография в същото време. Истината е, че секса разваля истинския секс, защото ти дава “изкуствена храна”, която има наркотично действие – моментно удоволствие с дългосрочни разрушителни последствия. В дългосрочен план, сексуалния ти живот запада и става все по-лош.

5. Прави секса по-хубав за нея

Отново – да и не! Може да означава повече възбуда, но и по-малко любовна игра. Може да създаде проблеми в ума й, поради което да й стане по-другно да достигне оргазъм. Може да намали удоволствието от секса, и понеже става й по-трудно да свърши, да реши, че не й се полагат усилия за това. В резултат, ще започне да се чувства все по-дистанцирана от мъжа си. Жените искат секса да е емоционално преживяване в едно дълбоко взаимоотношение. В порното липсва частта с взаимоотношението. Показва секса като нещо просто физическо и примитивно. Ако жената иска само оргазъм, ти не си й нужен. Порното и ръцете й са достатъчни – хем е по-лесно, а и по-бързо. Говорили сме с много жени, които са се пристрастили към порното и самозадоволяването, понеже мъжете им са ги карали да гледат. Това е съсипало сексуалния им живот.

6. От него научаваме нови неща за секса

Това изказване е смешно, защото почти всичко в порното е фалшиво. Истинският секс не показва достатъчно гледки за камерата и затова в порното сцените са направени така, че да се вижда колкото може повече, което налага актьорите да правят неестествени неща и да заемат крайно неудобно и неприятни пози.

7. Ако я притеснява е, защото е много стеснителна

Все повече жени, които дори на морално ниво нямат нищо против порното, заявяват, че не искат нито те, нито партньорите им да имат нищо общо с него. Осъзнават, че порното не влияе добре на сексуалния им живот. Считат го за предателство и вирутална изневяра. Искаш ли жена ти да се чувства така? И как мислиш, че това ще повлияе на сексуалния ви живот?

8. Заслужавам го, защото тя ми отказва секс

От една страна, две грешни неща не правят едно правилно. Това, че тя ти отказва секс, не прави гледането на порно правилно. Все едно да казваш, че порязания ти пръст е оправдания да удряш ръката си с чук. Порното може само да влоши сексуалния ви живот, дори и жена ти да няма представа какво гледаш.

Източник: the-generous-husband.com


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Епизод 79: “Прошка, порнография, честност, уважение, годеж”

Епизод 66: “Скандални тийнейджъри, секс апетит, брак без любов, прoшка”

Епизод 48: “Лъжите за порнографията, целувката, покорство към родителите”

По-добре ли е да останеш в проблемен брак: Проучване на Дейвид Блакенхорн и Даян Соли

brak-semeistvo-deca-razvod

Застъпниците на традиционния брак казват, че учените крият как развода, самотното родителство и живота в смесени бракове вреди на децата. Не само това! Tе крият i ползите, които нещастните бракове имат не само за децата, но и за самите брачни партньори.

Думите по-долу са на лидерите на няколко организации, посветени на традиционния брак:

“Тъжно е, че има хора, които се страхуват да кажат това, в което вярват и знаят поради политически причини, споделя Дейвид Блакенхорн, директор на Института за Американски ценности. Блакенхорн се тревожи, че редица правителствени агенции и други институции постановяват закони, базирани на грешни научни откритие, които не подкрепят традиционното семейство.

Деца, живеещи с биологичните си родители или са осиновени от семейство, израстват много по-стабилни от деца, които живеят с единия си биологичен родител. Резултатите от изследването били значително по-лоши при деца в смесени семейство и още по-лоши при деца, които живеят с единия си биологичен родител, който пък живее на семейни начала с приятел/приятелка.

Учените продължават: “С други думи, децата, растящи в смесени семейства имат проблеми с поведението два пъти повече от децата, живеещи с двамата си биологични родители. Деца в семейства, където единия биологичен родител живее с приятел/ка, имат подобни проблеми 3 пъти по-често.”

Блакенхорн казва, че учени, които са изследвали различните видове семейства и влиянието им върху децата, са му споделяли, че укриват факти и открития, които показват негативни резултати на нетрадиционните семейни структури. “Те не искат да карат никой да се чувства зле от факта, че няма традиционно семейство. Но работата на учените не е да бъдат пастори или терапевти, а да откриват и казват истината”, споделя той.

Оказва се, че е по-важно да опазиш чувствата на хората и затова се подтискат определени факти и научни открития.

Даян Соли, основател и директор на Smart Marriages (разумни бракове) казва, че традиционния, биологичен брак е твърде важен и носи големи ползи и учените не могат да си позволят да ги крият от обществото.

Обществото казва на хората една лъжа: “Ако си женен за загубеняк, по-добре ще е за теб и децата ти да го зарежеш. Ти не си виновен/виновна. Просто си се оженил за грешния човек.”

Соли: “Но това, което хората трябва да чуят е онова, което проучванията показват: че децата ще са много по-добре, МНОГО по-добре, ако закрепиш семейството си и децата израстнат с биологичните си баща и майка!”

За тези, които се задържат в брака си, нещата стават още по-добре. Дългогодишни проучвания показват, че майките, бащите и децата живеят по-дълго. Също показват, че двойки, които са били нещастни в браковете си, но не са се развели, 5 години по-късно са били щастливи в браковете си и много от тях не си спомняли за проблемите си.

Соли също казва: “Учените крият, че смесените семейства могат да бъдат опостушителни, особено за деца в пред-тинейджърска възраст.”

В такива случаи лоялността на родителя неизбежно се накланя към собствените му деца, което поставя невъзможно напрежение в брака. Смесените бракове имат много ниски нива на успех.

Организацията на Соли подпомага и обучава смесени семейства, но най-вече набляга на предимствата да запазиш настоящия си брак.

“Въпросът не е да избереш най-правилния човек и ако не успееш първия път, да опиташ втори или трети път” казва Соли. “Въпросът е да изградиш успешно първия си брак, което изисква изключително усърдна работа!”

Много от учените се страхуват от това послание.


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Епизод 71: “Развод, отворена връзка, внимание”

Епизод 54: “Съвместимост в брака и секса”

Епизод 53: “Нещастен брак или развод, обвързване”

Правенето на повече секс подтиква мъжете към вяра в Бог

biblia-maj-chete

Изследователи от Университета Дюк в Северна Каролина твърдят, че сексът може да вдъхновява мъжете към вяра или да увеличава вярата им в Бог и религията въобще. Изследването публикувано тази седмица разглежда окситоцина – хормон, който често се отделя по време на секс, раждане на дете или кърмене.

В същото проучване мъжете казват, че изпитват силно духовно преживяване малко след приема на окситоцин, като то остава в тях цяла седмица след това.

Явно окситоцинът е свързан с начина по който нашите тела възприемат духовните вярвания.

За да се проследи химическата реакция, на някои от мъжете е даден хормонът окситоцин, а на други плацебо. Мъжете, приемали от “любовния хормон” били много по-склонни да твърдят, че духовността е важна част от техния живот. Преди това, само някои от тях са твърдели, че вярата е част от живота им. Те също изразили чувство на единение с другите хора и живи същества.

Окситоцинът изглежда възпламенява повече позитивни емоции като възхищение, благодарност, надежда, вдъхновение, любов и спокойствие. На практика обаче той не влияе еднакво на всички. Мъже с ген наречен CD38, който регулира освобождаването на окситоцин в мозъка, са имали много по-изразен ефект от действието му.

Според проучването, публикувано в Социално когнитивна и афективна Неврология, жените произвеждат повече окситоцин от мъжете. Университетът Дюк все още не е изследвал влиянието на хормона върху женското предразположение към духовното.

В заключение – “Духовността е сложна и повлияна от множество фактори. На практика, окситоцинът изглежда влияе на начина по който възприемаме света и в какво вярваме.”


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Епизод 68: “Съвети за мъже, секс, разклатена вяра”

Епизод 57: “Секс при мъжете и жените”

5 въпроса, които неженените могат да си задават, когато търсят брачен партньор

dvoika-vaprosi-predbrachni-vzaimootnoshenia

Преди да сключиш брак е добре да познаваш своя потенциален брачен партньор колкото се може повече. И няма нищо лошо в това да поставиш под въпрос определени черти на неговия/нейния характер, ценности, навици и разбирания за живота.

Ето няколко въпроса, които може да задаваш, когато си готов/а да влезеш в сериозни предбрачни взаимоотношения.


1. Как си сигурен, че той/тя приема Богоугодни авторитети?

Дами, ако той не е готов да приема Богоугодни авторитети в живота си, той е опасен човек. Мъже, ако тя не приема Богоугодни авторитети сега (като неомъжена), тя е тип жена, за която Притчи ти казва да избягваш.

2. Как знаеш дали е готова някой да говори в живота й?

Ако той или тя обича само да спори, означава, че се стреми единствено да бъде прав, отколкото да търси истината. В брака, когато мислиш, че си спечелил спора, всъщност си загубил. В бракът целта е да се смирим, да ставаме по-зрели, осъзнавайки, че има още много какво да учиш в живота.

3. Колко добре познат и въвлечен е в църковното общество?

Лесно е да си сложиш маска и да изиграеш театър пред някой, който те харесва и иска да се ожени за теб. Така че, ако дадения човек не е добре познат в църковното общество и няма някой, който да гарантира за неговия характер и интегритет, означава че се движиш по много хлъзгава повърхност.

4. Говори ли с добро за другите?

Ако той или тя е критична, изискваща личност и говори унизително за другите, същото ще стане и в брака. Скоро ти ще си личността, за която ще говори по същия начин, изливайки върху теб гняв и гордост.

5. Как откликва, когато му се покаже грешката?

Когато някой се опитва да крие, изкривява, прехвърля вината или оправдава греха си, означава че имат изкривена представа за Евангелието. Поради Исус, може да признаем греховете си (1 Йоан 1:9), да се покаем (Римляни 2:4), да ходим в светлина (Ефесяни 5:8-9) и да се примирим с Бог (2 Коринтяни 5:17-21).


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Епизод 55: “Харесване, подходящ партньор, уважение, святост”

Епизод 54: “Съвместимост в брака и секса” 

Епизод 49: “В търсене на половинката, изкушения, липса на секс, порнография”

Секс преди целувка: Kакво правят 15-годишните момичета, за да общуват с пристрастени към порнография момчета!

celuvka-pornografia-tineidjari

“Бих искала по-добро сексуално образование, както за момчетата, така и за момичетата и също информация за порнографията и начина, по който тя предизвиква вредни сексуални практики”.

Това са думи на 15-годишната Люси, една от 600-те млади австралийки, взела участие в анкета, поръчана от две местни организации – “Планирай Австралия” и “Наблюдателите”. Проучването обхваща момичета между 15-19 години в страната.

Скорошно изследване в Австралия установи, че сексуалния тормоз и злоупотреба в онлайн пространството са се превърнали в нормална част от комуникацията между тийнейджърите. Въпреки че това поведение изглежда “нормално”, повече от 80% от момичетата заявяват, че е недопустимо момчетата да им искат голи снимки.

Сексуалния тормоз и малтретиране са вече част от ежедневния живот на подрастващите момичета в това време на дигитализация. Те все по-открито говорят за това как тези практики имат директна връзка с порнографията и как това рефлектира пряко върху тях.

Порнографията оформя и възпитава сексуалното поведение и отношение на момчетата. В същото време, момичетата са оставени без никакви ресурси, за да се справят с тези вманиачени от порнография момчета.

Ако все още някой се съмнява, че порнографията значително влияе върху сексуалното поведение и отношение на младите хора, то вече е време да чуем самите тях. Момичета и млади жени разказват как момчетата ги притискат да вършат неща, вдъхновени от редовната консумация на порно. Момичетата споделят, че от тях се очаква да вършат неща, които не харесват.

Някои от тях гледат на секса единствено от гледна точка на половия акт, като най-важното е на момчето да му хареса. Попитах едно 15-годишно момиче за първия й сексуален контакт, при което тя отговори – “Мисля че тялото ми изглеждаше ОК. На него сякаш му хареса.”

Много момичета са ограбени от чувството за наслада и интимност. Главният критерий за “добър” сексуален контакт е дали на него му е харесало! Момичетата и младите жени са под постоянно напрежение да дават на момчетата и мъжете това, което искат. Принудени са да се превръщат в живо превъплъщение на това което момчетата са гледали в порното, да приемат нереалистични “роли” и поведения, като предлагат тялото си единствено като сексуално средство. Момичетата, израствайки в днешната порно-култура, бързо научават, че са своеобразни станции за обслужване на мъжките желания и удоволствия.

На въпроса – “Как разбираш дали едно момче те харесва?”, момиче в 8 клас, отговаря – “Ами, продължава да говори с теб, след като си му правила орален секс.”

Един ученик, казал на момиче – “Ако ми направиш орален секс, ще те целуна.” От момичетата се очаква да вършат сексуални услуги срещу привързаност и са обучавани в това от порно-зависими момчета. 15-годишно момиче споделя, че сексът изобщо не й харесва, но той е единствения начин, приятелят й да спре да я натиска, за да гледат филм на спокойствие.

Много 7-мокласнички търсят помощ как да отговарят на исканията за голи снимки. За много млади момичета е ежедневие да получават съобщения от рода на – “Прати ми снимка на гърдите си”. Момиче пита – “Как да кажа НЕ без да нараня чувствата му?”

Момчетата впоследствие използват тези снимки като валута, която обменят и споделят с техни приятели. Много често, особено ако има бурна раздяла, момчетата използват нецензурните снимки, за да засрамят публично момичетата.

7-мокласнички често задават въпроси за сексуалните “робства” и садо-мазо практиките. Много от тях са гледали “50 нюанса сиво” и се чудят, ако едно момче поиска да ме удари, завърже, или преследва, означава ли че ме обича? Момичетата толерират унизителни и обидни поведения и с това на практика утвърждават посланието на порнографията за тяхната подчинена слугинска роля.

Момичетата споделят, че са опипвани в училищния двор и как редовно претърпяват сексуален тормоз в училище или в автобуса на път за вкъщи. Те казват, че момчетата се държат така, сякаш телата на момичетата им принадлежат и че те са там само, за да ги удовлетворяват.

Защитниците на порнографията казват че тя възпитава сексуално. Това е отчасти вярно, само че не така, както те си мислят. Порнографията учи подрастващото момче, че момичетата и жените съществуват за тяхно удоволствие и са винаги навити и готови за секс.

Някои момичета страдат от физически наранявания, вдъхновени от порнографията, включително анален секс. Директорът на “Център срещу домашното насилие” разказва, че има увеличение във физическите травми на момичета на и над 14 години, причинени от порнография, включително и мъчения. Той споделя, че общото във всички случаи е, че нарушителите-момчета са “консумирали” много порнография.

Австралийската асоциация по психология установява, че подрастващите момчета са отговорни за около 20% от изнасилванията на жени и за между 30% и 50% от всички докладвани сексуални посегателства върху деца. Проф. Фреда Бригс защити тезата, че онлайн порнографията превръща децата в сексуални хищници и така те извършват върху други деца нещата, които са видели на екрана.

Масовото разпространение на хиперсексуализирани образи и порнографски тематики правят изучването на здравословното сексуално поведение почти невъзможно. Младите хора не научават нищо за интимността, приятелството и любовта, а са заливани с жестокост и унижение.


Източник: fightthenewdrug.org


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Епизод 79: “Прошка, порнография, честност, уважение, годеж”

Епизод 66: “Скандални тийнейджъри, секс апетит, брак без любов, прoшка”

Епизод 48: “Лъжите за порнографията, целувката, покорство към родителите”

Измамата на ЛГБТ общността е разкрита и това ги вбесява!

lgbt

Тази общност, с помощта на силни лобисти, активисти, учени и медии, се опитва да ни накара да повярваме на митове, които нямат никакви научни доказателства.

Някои от митовете са:

– Гейовете са родени такива;
– Това не може да се промени и трябва да бъдат приети такива каквито са;
– Хората, твърдящи, че не принадлежат към пола, който тялото им показва (трансджендър), защото така се чувстват, настояват да бъдат приети от обществото като такива, каквито се чувстват.

Обществото трябва да остави интелекта и здравия разум и да се поклони на мнението на тези “експерти”. Но тези мнения са абсолютни небивалици.

Инстинктивно знаем, че не си струват и капчица вяра. Но тази група ни го натрапват, като изискват налагането на закони в тяхна полза, като твърдят, че е “дискриминация” да не бъдат приети техните митове. Използват се икономически наказания за тези, които им се противят. Забранява се на родителите да предпазват децата си от ужасните закони, които позволяват на мъже да използва женските тоалетни, съблекални и душове.


Две “бомби” избухнаха и разбиха на парченца тези митова и мнения на ЛГБТ общността.

I. Първата е проучване, публикувано в The Journal – The New Atlantis, (August 23, 2016). В него са анализирани всички научни доказателства, дадени от ЛГБТ издания публикувани до днес.

Авторите на проучването са двама извисени учени. Д-р Лоурънс Майър – професор по психиатрия, статистика и биостатистика в университета на Аризона.

След проучването на 500 научни статии, е бил притеснен от откритието, че при ЛГБТ общността се наблюдава много по-висок процент на умствени здравословни проблеми в сравнение с останалата част на обществото.

Другият автор е Д-р Пол Макхю – един от водещите световни психиатри. Прегледали са стотици изследвания за сексуалните ориентации, полова идентичност, направени от различни учени в областта на психологията, биологията и социалните науки.

Ето ги и техните изводи:

1. Убеждението, че сексуалната ориентация е биологично вродена, т.е., че хората се раждат така е научно неоснована.

2. Убеждението, че сексуалната идентичност е вродена и независима от биологично дадения пол – или както се изразяват ЛГБТ обществото – “мъж в капана на женско тяло”, или “жена, в капана на мъжко тяло”, няма никаква научна обосновка.

3. Много малка част от децата, които имат нетипични полови мисли или поведения, ще продължат да бъдат такива и когато станат възрастни. Няма основание да се твърди, че децата с объркана полова идентичност трябва да стават трансджендър. Още по-абсурдно е да се подлагат на хормонални терапии или операции.

В сравнение с голяма част от населението, не-хетеросексуалните и трансджендър хората имат по-високи нива на умствени и здравословни проблеми (притеснения, депресии, самоубийства), както и други поведенчески и социални проблеми (злоупотреба с наркотични вещества, насилие над интимни партньори). Дискриминацията, която твърдят, че преживяват, не може да бъде причина за толкова високи нива.


II. Втората “бомба” беше хвърлена от топ-изследователката на Американската психологическа асоциация, която е и гей-активист, Д-р Лиса Даймънд. Тя признава, че сексуалната ориентация е “флуидна” (променлива) и може да се промени. Чрез това изказване, тя потвърждава, че твърдението “хомосексуалността не може да се промени” е един голям МИТ!

Тя казва, че голям брой изследвания потвърждават, че сексуалната ориентация, включително привличането, поведението и самоидентифицирането, са променливи, както за подрстващи, така и за зрели хора, както и за двата пола.

Това твърдение е в противовес на закони, постановени в няколко щата в САЩ, както и в Канада, които забраняват терапия на хомосексуалисти, които искат да се справят с наклонностите си и да бъдата хетеросексуални.

Това разбива на пух и прах твърдението, че сексуалната ориентация е “движението за граждански права в нашето съвремие”. Това са абсолютни небивалици! Сексуалното привличане не са базира единствено на генетиката. Други важни фактори, които оказват влияние са взаимоотношения, култура и лични преживявани.

Единственото нещо, което науката ни казва недвусмислено е, че ние се раждаме или с мъжки или с женски пол!

Грешни, вредни идеологии и лъжи, особено тези, които застрашават живота на деца, трябва да бъдат заклеймени!


Източник: lifesitenews.com


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Епизод 47: “Хомосексуализъм, свекърви, порнография”

Епизод 37: “Лесбийство, брак, насилие в училище и бащите”

Епизод 28: “Душевни връзки, лесбийство, любов, раздяла”

Епизод 18: “Полова ориентация, секса в брака, кариера или семейство”

Епизод 16: “Лесбийство, извънбрачен секс, целувки, чувства”

Епизод 8: “Хомосексуализъм, съжителство без брак, самозадоволяване”

Мъжете не трябва да “помагат” на съпругите си

couple-kitchen

Мой приятел дойде на гости у нас. Докато си говорихме, в един момент казах: Отивам да измия чиниите и се връщам.”

Той ме изгледа, сякаш му бях казал, че ще строя космически кораб. После, с малко объркване, но и уважение ми каза: “Радвам се, че помагаш на жена си. Аз не го правя, защото тя никога не ме хвали. Миналата седмици изчистих пода, а тя дори не ми благодари.”

След малко се върнах при него и му обясних, че аз не “помагам” на жена си. Тя не се нуждае от помощ, а от партньор. Аз съм партньор в дома и вършенето на домакиска работа не е “помощ”.

Аз не чистя къщата, за да помогна на жена си, а защото и аз живея в нея.

Аз не готвя, за да помогна на жена си, а защото и аз се храня.

Аз не мия чинии, за да помогна на жена си, а защото и аз използвам чинии, когато се храня.

Не гледам децата, за да помогна на жена си, а защото е са и мои деца и задачата ми е да бъда техен баща.

Пера и прибирам дрехи, защото тези дрехи са и мои, и на децата ми.

Аз не съм помощник в дома, а част от дома. А относно похвалите, попитах моя приятел кога беше последния път, когато е похвалил жена си за това, че е изчистила, изпрала, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила и т.н. И то не просто да каже “благодаря”, а наистина да я накара да се почувства ценна. Примерно да каже нещо от рода на: “Скъпа, ти си зашeметяваща! Направо си фантастична! Как успяваш да се справиш така добре?”

Това абсурдно ли изглежда? Странно ли звучи? Тогава защо, когато си изчистил пода един единствен път, си очаквал медал, червен килим и цял духов оркестър да свирят в твоя чест? Може би, защото културата ни е казала, че всичко това е нейна работа? Или може би си научен, че домашните задължения трябва да се свършат, без на теб да ти се наложи да си мръднеш пръста? Тогава я хвали, както ти искаш да бъдеш похвален. Дръж се като истински партньор, а не като гост, който е там само да спи, яде и да задоволява нуждите си. Дръж така, сякаш това е наистина твой дом!

Истинската промяна на обществото започва в домовете ни! Нека учим синовете и дъщерите си какво наистина означава общуване.


Източник: http://smag31.com/


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в: