Защо връзките в днешно време се разпадат толкова лесно?

zashto-vrazkite-se-razpadat-tolkova-barzo


Защо връзките са толкова трудни днес? Защо се проваляме в любовта, въпреки че полагаме големи усилия? Дали не сме забравили как се обича? Или дори по-лошо, дали не сме забравили какво е любовта?

Не сме подготвени.

Не сме подготвени за саможертва. Не сме готови да инвестираме всичко необходимо, за да може една връзка да проработи. Искаме всичко да става лесно. Отказваме се твърде бързо. Само ни трябва дори и едно препятствие, за да се строполим на земята. Не оставяме любовта ни да израстне, зарязваме я преждевременно.

Потапяме се в светския живот и не оставяме никакво място за любов. Нямаме време да обичаме и нямаме търпението да създаваме и развиваме връзки. Ние сме заети хора, които преследват материалните си мечти и в тях нямаме време да обичаме.


Ние не търсим любовта.

Ние не търсим любовта, само тръпката и вълнението на живота. Искаме някой с когото да гледаме филми и да купонясваме, но не и някой, който ни разбира дори когато мълчим. Прекарваме време заедно, но не градим спомени. Не искаме скучния живот. Не искаме партньор за цял живот, а просто някой, който ни кара да се чувстваме живи сега, в този момент. Когато обаче вълнението се изпари, откриваме че никой не ни е подготвил за обикновенното шаблонно ежедневие. Не вярваме в красотата на предвидимото, тъй като сме прекалено заслепени от тръпката на приключението.

Търсим мигновеното удовлетворяване във всичко което правим – нещата, които публикуваме онлайн, професиите които избираме и хората в които се влюбваме.


Искаме едновременно.

Искаме едновременно – зрелостта на връзката, за която е нужно време, емоционалното свързване, което се развива години наред, както и да имаме добре известното ни чувство на принадлежност. И всички тези неща ги искаме още в началото, когато едва сме се запознали другия човек. Очевидно, нищо не заслужава нашето време и търпение, дори любовта.

Ние по-скоро ще прекараме по един час със стотина човека, вместо да прекараме един ден с един човек.


Искаме да имаме “избор”.

Ние сме “социални” хора. Вярваме в това, че трябва по-скоро да се срещаме с много хора, но не и да ги опознаваме. Ние сме алчни. Искаме всичко. Започваме връзки при най-малкото привличане и късаме веднага след като намерим нещо по-добро. Не ни се занимава да намерим най-доброто в даден човек. Ние искаме хората да са съвършени. Срещаме се с много хора, но рядко даваме на който и да е от тях реален шанс.


Технологиите ни сближиха.

Технологиите ни сближиха и то дотолкова, че е невъзможно да дишаме. Физическото ни присъствие е заместено от текстови, гласови съобщения, Снапчат и видео разговори. Вече не чувстваме необходимостта да прекарваме време заедно. Пренаситени сме един от друг. Нямаме нищо вече, за което да си говорим.


Всеки има фобия от обвързване.

Ние сме поколение от “скитници”, които не стоят на едно място твърде дълго. Всеки има фобия от обвързване. Вярваме, че не сме предназначени за взаимоотношения. Не искаме да се обвържем. Дори само мисълта за това е плашеща. Не можем да си представим да бъдем с един човек до края на живота си. Тръгваме си. Презираме постоянството като някаква форма на социално зло. Харесва ни да си вярваме, че сме “различни” от останалите. Харесва ни да си вярваме, че не се съобразяваме със социалните норми.


Поколението,  което нарича себе си “сексуално освободено”.

Ние сме поколението, което нарича себе си “сексуално освободено”. Можем да различим секса от любовта, или поне така си мислим. Ние сме поколението на връзките за една нощ. Първо правим секс и след това решаваме дали искаме да обичаме някого. Секса ни се получава лесно, но предаността не. Да правиш секс е толкова популярно, колкото да се напиеш. Правиш го не защото обичаш другия човек, а защото искаш да ти е хубаво. Всичко от което имаме нужда е краткотрайното удовлетворение. Сексът извън връзката вече не е табу. Връзките не са вече толкова прости. Има т.нар. отворени връзки, приятели с предимства, небрежни флиртове, секс за една нощ, без обвързване – оставили сме много малко място на изключителност за любовта в живота ни.


Поколение, движено единствено от логиката.

Ние сме практичното поколение, движено единствено от логиката. Вече не знаем как да обичаме до полуда. Няма да хванем самолета до далечна страна, само за да видим онзи, когото обичаме. Дори бихме скъсали, заради дистанцията. Ние сме твърде разумни за любовта. Твърде разумни за нашето собствено добро.


Поколение, което се страхува.

Ние сме едно поколение, което се страхува – страхуваме се да се влюбим, да се обвържем, да не бъдем наранени, страхуваме се да не ни разбият сърцата. Не допускаме никой, нито правим крачката да обичаме някого безусловно. Подаваме се иззад стените, които самите ние сме създали, търсим любов и бягаме в момента в който наистина я открием. Изведнъж някак си ни идва в повече и “не можем да се справим”. Не искаме да бъдем уязвими. Не искаме да разголваме душата си пред никого. Ние се пазим прекалено много.


Поколение, което не цени.

Вече не ценим взаимоотношенията. Отказваме се от най-прекрасните хора, заради “другите риби в морето”. Вече не считаме взаимоотношенията за свещенни.

Няма нещо, което да не можем да завладеем в този свят и въпреки това, ето ни – тромави и безуспешни в играта на любовта – най-основния от човешките инстинкти. Еволюция може би, или поне така го наричат.


Ако искате да чуете коментара на Дани и Нори по тази статия, може да го чуете в:

Източник на статията: mensxp.com.

Коментари

коментара

Leave a Reply